Курбан байрамът и курбанът
Курбан байрамът и курбанът
07.11.2011
Истинският смисъл на празника е създаване на атмосфера на взаимопомощ и споделяне. А един от основните принципи по време на Курбан байрам е взаимната прошка между хората.
Коленето на курбан е вид богослужене, което се изразява в принасяне на жертва на определени животни (овца, коза, камила, крава и бивол) с намерение за богослужене в дните на религиозния празник Курбан байрам. Курбанът е израз на благодарност към Всевишния за дарените от Него блага. В превод курбан означава приближаване и олицетворява приближаването на раба до Аллах. Коленето на курбан е традиция, водеща началото си от праотеца на небесните религии – пророка Ибрахим (Авраам).
Пророкът Ибрахим, мир нему, който бил удостоен с честта да бъде приближен до Аллах, дал оброк на Всевишния. Оброкът му бил, ако му се роди син, да го принесе в жертва на Аллах, Когото силно обичал. След време пророкът Ибрахим се сдобил с мъжка рожба, но забравил оброка си. Една нощ сънувал как принася сина си в жертва и се уплашил.
Пророкът Ибрахим сънувал този сън три нощи. А сънищата на пророците са откровения, както и тълкуванията им, свързани с тях. Така тълкуванието на достопочтения Ибрахим за съня му гласяло, че трябва да принесе сина си в жертва и то се превърнало в откровение. Оставало откровението да се изпълни от негова страна. Разбира се, това било изключително трудно, но неподчинението на повелята на Всевишния Аллах било още по-тежко. Ибрахим, мир нему, осъзнал, че е изправен пред голямо изпитание. Той без колебание се покорил на Всевишния и решил да сподели повелята със сина си Исмаил, мир нему.
Кораничните знамения за празника
“Господи мой, дари ме с праведни потомци!” И го благовестихме за смирен син. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.” Ибрахим имал двама сина Исмаил и Исхак, единият от които бил определен за жертвоприношение. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил. Ибрахим, мир нему, чул насън да му се казва: “Бог ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Божия повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя раб и в последния миг отменил повелята. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му извикахме: “О, Ибрахим, ти изпълни съня.”
Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните. Той бе от Нашите вярващи раби.” (Коран, 37:100-111) Този разказ съществува и в Светото Писание, в главите Изход, 13:2; Числа, 3:13 и Битие, 22:1-14. Вместо сина си пророка Ибрахим заколил като курбан овена, изпратен му от Аллах. Така коленето на курбан е стигнало до нас като традиция на пророка Ибрахим.
Курбан байрамът и богослужебният ритуал
Според ислямската религия по време на Курбан байрам, който не е на път; който е стигнал зряла възраст; свободните и заможни хора трябва да заколят курбан. Критерият, според който човек бива определян като заможен, е той да притежава пари, чиято стойност се равнява на 85 грама злато. Онези, които не са заможни, също колят курбан и раздават част от месото му на близките си, с цел да изпитат радостта от това богослужене и да спечелят полагащата се за това духовна награда. Жертвоприношението трябва да се извърши през първите три от четирите дни на Курбан байрам. Не е задължително условие курбанът да бъде заклан лично от страна на собственика си. В такива случаи собствениците на жертвеното животно възлагат тази задача на човек, който знае как се коли курбан с думите: „Упълномощавам те да заколиш моя курбан”. Важно условие е жертвеното животно да се заколи, изричайки „В името на Аллах” (Бисмиллях).
Всеки човек самостоятелно може да заколи овен или коза за курбан, а, от друга, едър рогат добитък (крава, бивол) и камила също може да се заколят като курбан, като за целта се обединят най-много седем души. Хората, заклали едър добитък, трябва да поделят месото поравно помежду си.
Най-хубавата част от Курбан байрама за собствениците на курбан започва след тези ритуали. Те разпределят месото от курбана на три части, като една част заделят за себе си и гостите, втората част раздават на близки и съседи, а третата – на бедните. В това отношение няма ограничение от гледна точка на социално положение, религиозна или расова принадлежност. Месото от курбана се раздава на бедни и богати, както и на мюсюлмани и немюсюлмани.
Смисълът на празника
Истинският смисъл на този празник се осъзнава в атмосферата на взаимопомощ и споделяне. Един от основните моменти по време на Курбан байрам е взаимното опрощаване между хората. Всъщност празниците са дни, в които честваме определени събития. По време на Курбан байрам човек празнува пречистването си от греховете и приближаването си към Всевишния Създател. Може би едно от най-важните условия на това приближаване е близостта с хората. Да се желае близостта с Аллах, оставайки далеч от Неговото най-ценно творение – човека, е невъзможно. С пожелание за обич, щастие, спокойствие и благополучие… Честит празник!
"Заман" / Minaret Bulgaria
07.11.2011
Истинският смисъл на празника е създаване на атмосфера на взаимопомощ и споделяне. А един от основните принципи по време на Курбан байрам е взаимната прошка между хората.
Коленето на курбан е вид богослужене, което се изразява в принасяне на жертва на определени животни (овца, коза, камила, крава и бивол) с намерение за богослужене в дните на религиозния празник Курбан байрам. Курбанът е израз на благодарност към Всевишния за дарените от Него блага. В превод курбан означава приближаване и олицетворява приближаването на раба до Аллах. Коленето на курбан е традиция, водеща началото си от праотеца на небесните религии – пророка Ибрахим (Авраам).
Пророкът Ибрахим, мир нему, който бил удостоен с честта да бъде приближен до Аллах, дал оброк на Всевишния. Оброкът му бил, ако му се роди син, да го принесе в жертва на Аллах, Когото силно обичал. След време пророкът Ибрахим се сдобил с мъжка рожба, но забравил оброка си. Една нощ сънувал как принася сина си в жертва и се уплашил.
Пророкът Ибрахим сънувал този сън три нощи. А сънищата на пророците са откровения, както и тълкуванията им, свързани с тях. Така тълкуванието на достопочтения Ибрахим за съня му гласяло, че трябва да принесе сина си в жертва и то се превърнало в откровение. Оставало откровението да се изпълни от негова страна. Разбира се, това било изключително трудно, но неподчинението на повелята на Всевишния Аллах било още по-тежко. Ибрахим, мир нему, осъзнал, че е изправен пред голямо изпитание. Той без колебание се покорил на Всевишния и решил да сподели повелята със сина си Исмаил, мир нему.
Кораничните знамения за празника
“Господи мой, дари ме с праведни потомци!” И го благовестихме за смирен син. И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.” Ибрахим имал двама сина Исмаил и Исхак, единият от които бил определен за жертвоприношение. Свещеният Коран не споменава неговото име, но повечето тълкуватели са убедени, че това е Исмаил. Ибрахим, мир нему, чул насън да му се казва: “Бог ти повелява да пожертваш своя син.” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи поред му се явявал същият сън, разбрал, че това е Божия повеля. Аллах искал само да изпита вярата на Своя раб и в последния миг отменил повелята. И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, Ние му извикахме: “О, Ибрахим, ти изпълни съня.”
Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните. Той бе от Нашите вярващи раби.” (Коран, 37:100-111) Този разказ съществува и в Светото Писание, в главите Изход, 13:2; Числа, 3:13 и Битие, 22:1-14. Вместо сина си пророка Ибрахим заколил като курбан овена, изпратен му от Аллах. Така коленето на курбан е стигнало до нас като традиция на пророка Ибрахим.
Курбан байрамът и богослужебният ритуал
Според ислямската религия по време на Курбан байрам, който не е на път; който е стигнал зряла възраст; свободните и заможни хора трябва да заколят курбан. Критерият, според който човек бива определян като заможен, е той да притежава пари, чиято стойност се равнява на 85 грама злато. Онези, които не са заможни, също колят курбан и раздават част от месото му на близките си, с цел да изпитат радостта от това богослужене и да спечелят полагащата се за това духовна награда. Жертвоприношението трябва да се извърши през първите три от четирите дни на Курбан байрам. Не е задължително условие курбанът да бъде заклан лично от страна на собственика си. В такива случаи собствениците на жертвеното животно възлагат тази задача на човек, който знае как се коли курбан с думите: „Упълномощавам те да заколиш моя курбан”. Важно условие е жертвеното животно да се заколи, изричайки „В името на Аллах” (Бисмиллях).
Всеки човек самостоятелно може да заколи овен или коза за курбан, а, от друга, едър рогат добитък (крава, бивол) и камила също може да се заколят като курбан, като за целта се обединят най-много седем души. Хората, заклали едър добитък, трябва да поделят месото поравно помежду си.
Най-хубавата част от Курбан байрама за собствениците на курбан започва след тези ритуали. Те разпределят месото от курбана на три части, като една част заделят за себе си и гостите, втората част раздават на близки и съседи, а третата – на бедните. В това отношение няма ограничение от гледна точка на социално положение, религиозна или расова принадлежност. Месото от курбана се раздава на бедни и богати, както и на мюсюлмани и немюсюлмани.
Смисълът на празника
Истинският смисъл на този празник се осъзнава в атмосферата на взаимопомощ и споделяне. Един от основните моменти по време на Курбан байрам е взаимното опрощаване между хората. Всъщност празниците са дни, в които честваме определени събития. По време на Курбан байрам човек празнува пречистването си от греховете и приближаването си към Всевишния Създател. Може би едно от най-важните условия на това приближаване е близостта с хората. Да се желае близостта с Аллах, оставайки далеч от Неговото най-ценно творение – човека, е невъзможно. С пожелание за обич, щастие, спокойствие и благополучие… Честит празник!
"Заман" / Minaret Bulgaria
Кубан Байрам 2011 г.
Курбанът – една всевишна трапеза за всички хора
02.11.2011
Новини
Отминавайки, всеки Рамазан байрам оставя у нас сладкото нетърпение за срещата със следващия свещен празник – Курбан байрам. През Месец Рамазан ръцете, устата и цялото ни тяло са посветени на Всевишния. Наградата за това ни се дарява още в самия край на този бързо отминаващ Свещен месец. Байрамът е дар, който ни се предоставя още на този свят. Даровете в отвъдния свят пък са толкова безкрайни и чудни, невидени досега от ничие око.
През Курбан байрама ние получаваме отплата за готовността ни да дадем всичко, което имаме, в името на Създателя. Курбанът (жертвоприношението) е символ на предаността и покорността: задължение, което трябва да се изпълни от всички вярващи (имащи материална възможност). Основната цел на жертвоприношението е сближаването с Всевишния. Курбанът не е само прилагане на жертва, а проява на привързаността към повелите на Създателя. Той е вид богослужение, а богослуженията се извършват само поради повелите на Всевишния. Повелите на Аллах пък са изпълнени с хиляди известни и неизвестни за нас мъдрости.
Курбанът присъства в основата на всички религии. Една от най-видните му мъдрости е фактът, че събира богати-бедни, малки-големи, вярващи-невярващи на една обща трапеза. Курбанът в исляма може да се сподели с хората от всички религии. Освен че сближава хората със Създателя, той съдържа и мъдрости, свързани с обществото, които са много важни за него.
Колкото и невъзможно да ни се струва, има толкова много хора, за които месото е лукс, който се появява много рядко на трапезите им – може би веднъж на година. Докато при други то е неразделна част от всекидневното им меню. Не са малко тези, които го вкусват само през Байрама. Има такива, които нямат дори и тенджера, в която да го сготвят. В една статия присъстващият на раздаването на курбан споделя как едно дете от Африка смуче кожата на закланото животно. Немалко пъти сме ставали свидетели на изблика на чувствата на получаващите парчето месо от курбана. Незабравими остават в съзнанието ни сълзите в очите им, породени от радостта, която изпитват. А имат ли край молитвите, които отправят към Всевишния в наше име, и пожеланията им за нас. Тогава разбираме какво голямо щастие е да споделяш.
Социалните и нравствени ползи на Курбана
Курбанът има много социални и нравствени ползи: от месото му се раздава на бедните, поканват се роднини, близки, приятели на гощавка, с което връзките между тях се заздравяват, създава се атмосфера на взаимоуважение, почит, обич и взаимопомощ сред хората. Всичко това се извършва в името на Всевишния, за спечелването на благоволението Му.
Курбанът е израз на благодарност към Всевишния за благодатта, с която ни дарява. Извършилият това богослужение спечелва благоволението на Създателя и изразява благодарствената си задача към Него.
Подготовката за Байрама започва един ден по-рано. Животното за жертвоприношението е избрано или купено – най-добре гледаното и охраненото. Децата отиват често да го видят, пременено с ярката къна на челото му. Приготвянето на различните вкусотии за гостите е започнало отдавна. Сутринта джамиите ще бъдат изпълнени с хора, дошли да кланят Байрам намаз. За разлика от другите дни децата също са станали, още преди да изгрее слънцето. Вълнението им се чете по лицата им. Облечени празнично, те очакват настъпването на времето за целуването на ръцете на възрастните. Торбичката за бонбони и подаръци е подготвена за мисията си. След общото събиране на трапезата за закуска идва и времето за коленето на курбана. След това настъпва подялбата на курбана и раздаването му на бедните, комшиите и близките. Този момент се очаква от много хора. Много очи са насочени към вратата в очакване да се отвори от носещия месо от курбана. Улиците са изпълнени с деца и хора, отиващи да посетят близките си. Това продължава до края на Байрама. Но нека никога не забравяме, че истински празник или истински Байрам ще има и ще изживеем само с възпитаването в духа на обичта и любовта, осъзнаването на отговорностите, които всеки трябва да притежава, и стремежа към благополучието на всичко и всеки.
С искрени пожелания Байрамът да ни обгърне като дъга с разноцветна благодат и ни дари с безкрайно щастие. Да ни направи щастливи както на този, така и на другия свят. Да се появи на хоризонтите ни като слънце, озаряващо сърцата на всички. Да ни напомни, че трябва отново да се върнем в собственото си Аз, да отблъснем омразата и завистта от сърцата си и бъдем отново такива, каквито сме били създадени от Всевишния. Да даряваме само обич, щастие, усмивки, както на себе си, така и на всички други. И най-важното – нека Байрамът бъде истински празник за нас с всички тези изброени пожелания.
Сейджан АЛИ
"Заман" / Minaret Bulgaria
02.11.2011
Новини
Отминавайки, всеки Рамазан байрам оставя у нас сладкото нетърпение за срещата със следващия свещен празник – Курбан байрам. През Месец Рамазан ръцете, устата и цялото ни тяло са посветени на Всевишния. Наградата за това ни се дарява още в самия край на този бързо отминаващ Свещен месец. Байрамът е дар, който ни се предоставя още на този свят. Даровете в отвъдния свят пък са толкова безкрайни и чудни, невидени досега от ничие око.
През Курбан байрама ние получаваме отплата за готовността ни да дадем всичко, което имаме, в името на Създателя. Курбанът (жертвоприношението) е символ на предаността и покорността: задължение, което трябва да се изпълни от всички вярващи (имащи материална възможност). Основната цел на жертвоприношението е сближаването с Всевишния. Курбанът не е само прилагане на жертва, а проява на привързаността към повелите на Създателя. Той е вид богослужение, а богослуженията се извършват само поради повелите на Всевишния. Повелите на Аллах пък са изпълнени с хиляди известни и неизвестни за нас мъдрости.
Курбанът присъства в основата на всички религии. Една от най-видните му мъдрости е фактът, че събира богати-бедни, малки-големи, вярващи-невярващи на една обща трапеза. Курбанът в исляма може да се сподели с хората от всички религии. Освен че сближава хората със Създателя, той съдържа и мъдрости, свързани с обществото, които са много важни за него.
Колкото и невъзможно да ни се струва, има толкова много хора, за които месото е лукс, който се появява много рядко на трапезите им – може би веднъж на година. Докато при други то е неразделна част от всекидневното им меню. Не са малко тези, които го вкусват само през Байрама. Има такива, които нямат дори и тенджера, в която да го сготвят. В една статия присъстващият на раздаването на курбан споделя как едно дете от Африка смуче кожата на закланото животно. Немалко пъти сме ставали свидетели на изблика на чувствата на получаващите парчето месо от курбана. Незабравими остават в съзнанието ни сълзите в очите им, породени от радостта, която изпитват. А имат ли край молитвите, които отправят към Всевишния в наше име, и пожеланията им за нас. Тогава разбираме какво голямо щастие е да споделяш.
Социалните и нравствени ползи на Курбана
Курбанът има много социални и нравствени ползи: от месото му се раздава на бедните, поканват се роднини, близки, приятели на гощавка, с което връзките между тях се заздравяват, създава се атмосфера на взаимоуважение, почит, обич и взаимопомощ сред хората. Всичко това се извършва в името на Всевишния, за спечелването на благоволението Му.
Курбанът е израз на благодарност към Всевишния за благодатта, с която ни дарява. Извършилият това богослужение спечелва благоволението на Създателя и изразява благодарствената си задача към Него.
Подготовката за Байрама започва един ден по-рано. Животното за жертвоприношението е избрано или купено – най-добре гледаното и охраненото. Децата отиват често да го видят, пременено с ярката къна на челото му. Приготвянето на различните вкусотии за гостите е започнало отдавна. Сутринта джамиите ще бъдат изпълнени с хора, дошли да кланят Байрам намаз. За разлика от другите дни децата също са станали, още преди да изгрее слънцето. Вълнението им се чете по лицата им. Облечени празнично, те очакват настъпването на времето за целуването на ръцете на възрастните. Торбичката за бонбони и подаръци е подготвена за мисията си. След общото събиране на трапезата за закуска идва и времето за коленето на курбана. След това настъпва подялбата на курбана и раздаването му на бедните, комшиите и близките. Този момент се очаква от много хора. Много очи са насочени към вратата в очакване да се отвори от носещия месо от курбана. Улиците са изпълнени с деца и хора, отиващи да посетят близките си. Това продължава до края на Байрама. Но нека никога не забравяме, че истински празник или истински Байрам ще има и ще изживеем само с възпитаването в духа на обичта и любовта, осъзнаването на отговорностите, които всеки трябва да притежава, и стремежа към благополучието на всичко и всеки.
С искрени пожелания Байрамът да ни обгърне като дъга с разноцветна благодат и ни дари с безкрайно щастие. Да ни направи щастливи както на този, така и на другия свят. Да се появи на хоризонтите ни като слънце, озаряващо сърцата на всички. Да ни напомни, че трябва отново да се върнем в собственото си Аз, да отблъснем омразата и завистта от сърцата си и бъдем отново такива, каквито сме били създадени от Всевишния. Да даряваме само обич, щастие, усмивки, както на себе си, така и на всички други. И най-важното – нека Байрамът бъде истински празник за нас с всички тези изброени пожелания.
Сейджан АЛИ
"Заман" / Minaret Bulgaria