Да преоткрием делото на Пророка Мухаммед
2012
„Честванията по случай рождението на Пророка Мухаммед (с.а.в.) целят всеки от нас да преоткрие наново мъдростта на неговото послание и мисия, както и да засвидетелства принадлежността към неговата свята общност (умма)”, заяви Главният мюфтия на мюсюлманите в България д-р Мустафа Алиш Хаджи. Миналата седмица в цялата страна се проведоха тържествени чествания по случай светото рождение на Пророка на исляма Мухаммед (с.а.в.), като първото от тях бе в София. На тържеството присъстваха председателят на ВИС Шабанали Ахмед, районни мюфтии, дипломати, гост-лектори от Турция и граждани.
По думите на Главния мюфтия, мюсюлманите са горди да отбележат рождеството на Пророка. Това е и възможност да си припомнят неговите съвети и да бъдат негови достойни последователи.
„Последният пратеник на Аллах се е появил във време, когато монотеистичната вяра била изчезнала. И правата на бедните и угнетените не били зачитани. Той е потвърдил всички писания, низпослани от Всевишния от Адам (мир нему) до Исус (мир нему)”, заяви Мазхар Билгин, втори изпълнителен директор на фондация „Диянет”, Република Турция. Според него Коранът, низпослан на Мухаммед, е обединител на всички предходни писания. Това е последната свещена книга, която ще пребъде до „сетния ден”, без да бъде променена. „Мухамед (с.а.в.) е донесъл на човечеството знание, обич, милост, състрадание и мир. В Божествената хармония, с която ни запознава, и в исляма, който проповядва, няма място за невежество, мързел, скъперничество и несправедливост”, каза още Билгин. По думите му, днес повече от всичко се нуждаем от посланията на Пророка, защото сме свидетели на това как мюсюлмани убиват мюсюлмани. Днес все още се нуждаем от преоткриване и изучаване на неговата поучителна мъдрост.
„Пророкът Мухамед е истинският носител на мира и щастието на света”, каза доц. д-р Фикрет Караман. По думите му, хората се нуждаят от пророците, както от лекари и аптеки. Всевишният е създал хората в най-съвършен вид и е изпратил пророците, които да осигурят техния духовен мир и спокойствие.
"Заман" / Minaret Bulgaria
2012
„Честванията по случай рождението на Пророка Мухаммед (с.а.в.) целят всеки от нас да преоткрие наново мъдростта на неговото послание и мисия, както и да засвидетелства принадлежността към неговата свята общност (умма)”, заяви Главният мюфтия на мюсюлманите в България д-р Мустафа Алиш Хаджи. Миналата седмица в цялата страна се проведоха тържествени чествания по случай светото рождение на Пророка на исляма Мухаммед (с.а.в.), като първото от тях бе в София. На тържеството присъстваха председателят на ВИС Шабанали Ахмед, районни мюфтии, дипломати, гост-лектори от Турция и граждани.
По думите на Главния мюфтия, мюсюлманите са горди да отбележат рождеството на Пророка. Това е и възможност да си припомнят неговите съвети и да бъдат негови достойни последователи.
„Последният пратеник на Аллах се е появил във време, когато монотеистичната вяра била изчезнала. И правата на бедните и угнетените не били зачитани. Той е потвърдил всички писания, низпослани от Всевишния от Адам (мир нему) до Исус (мир нему)”, заяви Мазхар Билгин, втори изпълнителен директор на фондация „Диянет”, Република Турция. Според него Коранът, низпослан на Мухаммед, е обединител на всички предходни писания. Това е последната свещена книга, която ще пребъде до „сетния ден”, без да бъде променена. „Мухамед (с.а.в.) е донесъл на човечеството знание, обич, милост, състрадание и мир. В Божествената хармония, с която ни запознава, и в исляма, който проповядва, няма място за невежество, мързел, скъперничество и несправедливост”, каза още Билгин. По думите му, днес повече от всичко се нуждаем от посланията на Пророка, защото сме свидетели на това как мюсюлмани убиват мюсюлмани. Днес все още се нуждаем от преоткриване и изучаване на неговата поучителна мъдрост.
„Пророкът Мухамед е истинският носител на мира и щастието на света”, каза доц. д-р Фикрет Караман. По думите му, хората се нуждаят от пророците, както от лекари и аптеки. Всевишният е създал хората в най-съвършен вид и е изпратил пророците, които да осигурят техния духовен мир и спокойствие.
"Заман" / Minaret Bulgaria
Покорни ли сме към отреденото ни от Всевишния?
2012
Трудностите, мъките и изпитанията са неразделна част от нашия живот. Ако покорността и предаността ни през тези периоди на изпитания не бъдат силни, много бързо можем да се отегчим от живота и да загубим търпение. Поради тази причина в напътстващите произведения ни се представят примери за покорност и преданост от живота на вярващите. Разбира се, четейки тези примери, ние също трябва да проявим покорност пред нещата, които Аллах ни е отредил; да проявим смиреност и преданост, търпение и благодарност спрямо трудностите и изпитанията, на които сме подложени.
Ето един пример във връзка с тази тема. Човекът, който изпитал огромна мъка от изпитанията, които го сполетели, отишъл при духовно възвишена личност и й казал: „Аз изпитвам огромна мъка от трудностите и неприятностите, които ме сполетяват. Може ли да ме посъветваш относно това?” „Нека първо се опознаем, а след това ще споделим мислите си. Кой всъщност си ти?”, попитал го мъдрецът. „Аз съм един от вярващите, един от мюсюлманите.” „Ако е така, ти не знаеш какво означава думата мюсюлманин. Мюсюлманин означава покорност. Мюсюлманин е този, който приема с търпение богатството и немотията, доброто и трудностите, здравето и болестите, които Аллах е отредил за него”, отговорил му мъдрецът. „Аз също проявявам покорност”, казал той. „Не, ти не проявяваш покорност. Проявяващият покорност не изпитва огромна мъка от нещата, които не му харесват. Той вярва, че има мъдрост във всички тези неща, приема трудностите и изпитанията, които Аллах е отредил за него, с търпение.”
Проявяващият покорност е този, който проявява преданост също като слугата на Хз. Гейляни. След това мъдрецът му разказал за покорността на слугата, който разплаква Гейляни. Хз. Гейляни си наел слуга, който да посреща гостите му и да им служи. Той му показал къде ще остава и какво ще трябва да прави. След това отправил следния въпрос към него: „Видя къде ще работиш, видя условията и възможностите ми. Сега кажи: къде искаш да оставаш по време на работа?” Ето как му отговорил слугата: „Ще оставам там, където ти желаеш.” “Добре, с какво искаш да се храниш?” „Каквото ми дадеш ти.” „А как искаш да се обличаш?” „Ще обичам това, което ти желаеш.”
Виделият покорността на слугата Гейляни не могъл да се сдържи и заплакал. Учуденият от това слуга го запитал с мъка: „Нещо нередно ли казах, господарю, защо плачеш?” „Защо ли плача, сине? Плача за твоята покорност. Да можех поне веднъж в живота си да бъда предан към Аллах, както ти сега си предан към мене, и да Му кажа: „О, Аллах, съгласен съм с всичко, което ти си отредил за мен, не желая нищо друго освен това!” Такава преданост може да съществува само в благовъзпитаните хора. Ти ми показа предаността на благовъзпитания мюсюлманин. Ето такава е истинската покорност.”
Ето и друг пример за преданост: когато Хз. Муса отивал да се моли в планината Синай, пред него се появил един мъж, който му казал: „Денем и нощем аз извършвам молитви в тази пещера. Попитай Аллах приема ли молитвите, които отправям към Него.”
След като приключил с молитвата си, Хз. Муса споделил на Всевишния въпроса на мъжа, който срещнал по пътя си. На връщане от планината Той му предал горчивата вест: „Имаш поздрав от Всевишния. Той повели, че не приема твоите молитви.” Мъжът се замислил дълбоко. След това се съвзел и се отправил отново към пещерата. „Къде отиваш?”, попитал го Хз. Муса. „В пещерата. Времето е много ценно, не трябва да го пропилявам напразно. Веднага трябва да почна да служа на Създателя ми”, отговорил му мъжът. „Но нали Аллах ти каза, че няма да приема молитвите ти!” Ето как му отговорил той: „Аз не мога да се бъркам в Неговата работа. Той ми заповядва да Му служа и аз ще се старая да изпълнявам заповедта Му. Аз знам, че Той не греши никога. Аз съм се покорил веднъж на Него. Покорилият се веднъж, не трябва да прави пазарлък после. Трябва да приема всичко, дошло от Него, вярвайки, че във всяко нещо има мъдрост!” В този момент дошъл Хз. Джебраил и казал: „О, Муса, предай на този раб, че от този миг всички негови минали и бъдещи молитви (богослужения) вече са приети от страна на Аллах. Той никога не лишава този, който се е отдал така на Него. Предаността на този мъж му помогна да премине изпитанието, на което е подложен!” Какво ще кажете – каква е нашата преданост към Аллах? Нека се замислим за това! Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria
2012
Трудностите, мъките и изпитанията са неразделна част от нашия живот. Ако покорността и предаността ни през тези периоди на изпитания не бъдат силни, много бързо можем да се отегчим от живота и да загубим търпение. Поради тази причина в напътстващите произведения ни се представят примери за покорност и преданост от живота на вярващите. Разбира се, четейки тези примери, ние също трябва да проявим покорност пред нещата, които Аллах ни е отредил; да проявим смиреност и преданост, търпение и благодарност спрямо трудностите и изпитанията, на които сме подложени.
Ето един пример във връзка с тази тема. Човекът, който изпитал огромна мъка от изпитанията, които го сполетели, отишъл при духовно възвишена личност и й казал: „Аз изпитвам огромна мъка от трудностите и неприятностите, които ме сполетяват. Може ли да ме посъветваш относно това?” „Нека първо се опознаем, а след това ще споделим мислите си. Кой всъщност си ти?”, попитал го мъдрецът. „Аз съм един от вярващите, един от мюсюлманите.” „Ако е така, ти не знаеш какво означава думата мюсюлманин. Мюсюлманин означава покорност. Мюсюлманин е този, който приема с търпение богатството и немотията, доброто и трудностите, здравето и болестите, които Аллах е отредил за него”, отговорил му мъдрецът. „Аз също проявявам покорност”, казал той. „Не, ти не проявяваш покорност. Проявяващият покорност не изпитва огромна мъка от нещата, които не му харесват. Той вярва, че има мъдрост във всички тези неща, приема трудностите и изпитанията, които Аллах е отредил за него, с търпение.”
Проявяващият покорност е този, който проявява преданост също като слугата на Хз. Гейляни. След това мъдрецът му разказал за покорността на слугата, който разплаква Гейляни. Хз. Гейляни си наел слуга, който да посреща гостите му и да им служи. Той му показал къде ще остава и какво ще трябва да прави. След това отправил следния въпрос към него: „Видя къде ще работиш, видя условията и възможностите ми. Сега кажи: къде искаш да оставаш по време на работа?” Ето как му отговорил слугата: „Ще оставам там, където ти желаеш.” “Добре, с какво искаш да се храниш?” „Каквото ми дадеш ти.” „А как искаш да се обличаш?” „Ще обичам това, което ти желаеш.”
Виделият покорността на слугата Гейляни не могъл да се сдържи и заплакал. Учуденият от това слуга го запитал с мъка: „Нещо нередно ли казах, господарю, защо плачеш?” „Защо ли плача, сине? Плача за твоята покорност. Да можех поне веднъж в живота си да бъда предан към Аллах, както ти сега си предан към мене, и да Му кажа: „О, Аллах, съгласен съм с всичко, което ти си отредил за мен, не желая нищо друго освен това!” Такава преданост може да съществува само в благовъзпитаните хора. Ти ми показа предаността на благовъзпитания мюсюлманин. Ето такава е истинската покорност.”
Ето и друг пример за преданост: когато Хз. Муса отивал да се моли в планината Синай, пред него се появил един мъж, който му казал: „Денем и нощем аз извършвам молитви в тази пещера. Попитай Аллах приема ли молитвите, които отправям към Него.”
След като приключил с молитвата си, Хз. Муса споделил на Всевишния въпроса на мъжа, който срещнал по пътя си. На връщане от планината Той му предал горчивата вест: „Имаш поздрав от Всевишния. Той повели, че не приема твоите молитви.” Мъжът се замислил дълбоко. След това се съвзел и се отправил отново към пещерата. „Къде отиваш?”, попитал го Хз. Муса. „В пещерата. Времето е много ценно, не трябва да го пропилявам напразно. Веднага трябва да почна да служа на Създателя ми”, отговорил му мъжът. „Но нали Аллах ти каза, че няма да приема молитвите ти!” Ето как му отговорил той: „Аз не мога да се бъркам в Неговата работа. Той ми заповядва да Му служа и аз ще се старая да изпълнявам заповедта Му. Аз знам, че Той не греши никога. Аз съм се покорил веднъж на Него. Покорилият се веднъж, не трябва да прави пазарлък после. Трябва да приема всичко, дошло от Него, вярвайки, че във всяко нещо има мъдрост!” В този момент дошъл Хз. Джебраил и казал: „О, Муса, предай на този раб, че от този миг всички негови минали и бъдещи молитви (богослужения) вече са приети от страна на Аллах. Той никога не лишава този, който се е отдал така на Него. Предаността на този мъж му помогна да премине изпитанието, на което е подложен!” Какво ще кажете – каква е нашата преданост към Аллах? Нека се замислим за това! Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria
Ролята на вярата в преодоляването на трудностите
2012
Понякога се подлагаме на трудности и изпитания, сблъскваме се с различни неприятности. По време на тези тежки периоди ние трябва да проявяваме търпение, но често не можем да контролираме чувствата си и започваме да се оплакваме от положението, в което се намираме. „Всевишният не е доволен от тези, които се оплакват от състоянието си”, предупреждават ни възрастните. Вярно ли е, че Аллах няма да е доволен от тези, които се оплакват от изпитанията, на които са подлагани? Какви чувства и мисли трябва да притежаваме, когато се подложим на трудности и изпитания?
Когато разгледаме тази тема през погледа на видни духовни личности, можем да кажем без никакви колебания: “През периодите на трудности и мъки, които никога не липсват в живота ни, ние трябва да контролираме своите чувства и мисли. Трябва да приемем с цялото си сърце това, което Той е отредил за нас, и никога да не прибягваме към оплакванията, които са тъждествени на възраженията и недоволствата. Колкото ние приемаме това, което ни е отредил Създателят, толкава по-доволен ще бъде от нас Всевишният ни Създател. Затова трябва да приемем трудностите и изпитанията, които ни сполетяват, с търпение, признателност и благодарност – чувствата, от които Той е доволен.”
Примерът, който се дава в книгата „Ихя” на Газали, ще ни накара да се замислим сериозно върху тази тема. Според преданието Пророкът Муса попитал Всевишния в планината Синай: „О, Аллах, кога Ти си доволен от своите раби?” Всевишният му отговорил така: „Когато Моите раби бъдат доволни от Мен, тогава и Аз ще бъда доволен от Тях!”
Така че ние трябва да приемем трудностите и изпитанията, които Аллах ни е отредил, с търпение и благодарност и никога да не бъдем от тези, които се оплакват постоянно. Трудностите и бедите, които никога не липсват в живота ни, са изпитанията на всеки един раб. Изпитанието може да се преодолее само с търпение, благодарност и признателност, а не с оплаквания и възражения.
По тази причина Хазрети Юмер казва така: “Дори и да се намирам в изобилие, дори и да съм в лишения, аз съм доволен с цялото си сърце от това, което Аллах е отредил за мен. О, Аллах, опази ме от задоволството при изобилие и недоволството от ограниченията.”
Фудайл бин Ияд описва така търпението и признателността: „Всеки раб трябва да е доволен от изпитанията, на които е подложен от Аллах, както е доволен от благата и даровете, които му дава Той. Не трябва да се оплаква, за да може да премине изпитанието и преодолее трудностите, които никога не липсват в нашия свят.”
Най-поучителният пример относно темата за търпението и признателността ни се дава със случката за пастира в планината от страна на Газали. Според преданието една от видните личности, които ден и нощ извършвал молитви, сънувал една вечер човека, който ще му бъде съсед в Рая. Той бил пастир, който пасял овцете си на една планина. Обзет от вълнение, отишъл да види този пастир. Искал да разбере кое негово дело го прави негов съсед в Рая. Но не забелязал нищо особено в поведението му. Тогава го запитал: „Наблюдавам те от три дни, но не видях нищо особено в тебе. Да не би да притежаваш нещо, което аз не забелязвам?”
Пастирът му отговорил така: „Аз не притежавам нищо особено.” След това му разказал за търпението и признателността, които проявява към трудностите и изпитанията, на които се подлага. „Аз изпитвам благодарност към Всевишния, когато съм в ограничения, тъй както Му благодаря, когато ме дари с изобилия. Не желая здраве, когато ме изпита с болест, не желая богатство, когато изпадам в бедност. Съгласявам се с това, което е отредил за мен, приемам го с цялото си сърце и не се оплаквам!”
Гостенинът му прехапал устни, след което казал: „Това ли наричаш „малко дело”? Това е вяратав съдбата – в хубавото й и в лошото й. Аллах е толкова доволен от хората, които приемат всичко, дошло от Него, че ги приема като раби, достойни за Рая. Сега вече разбрах защо Аллах приема пастира в планината като достоен за съседство с тези, които ще отидат в Рая. Осъзнах вярата ти в хубавото и лошото на съдбата.”
Какво мислите – казват ли ни нещо тези примери? Притежаваме ли и ние търпение и съгласие, колкото пастира? Нека се замислим за това. Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria
2012
Понякога се подлагаме на трудности и изпитания, сблъскваме се с различни неприятности. По време на тези тежки периоди ние трябва да проявяваме търпение, но често не можем да контролираме чувствата си и започваме да се оплакваме от положението, в което се намираме. „Всевишният не е доволен от тези, които се оплакват от състоянието си”, предупреждават ни възрастните. Вярно ли е, че Аллах няма да е доволен от тези, които се оплакват от изпитанията, на които са подлагани? Какви чувства и мисли трябва да притежаваме, когато се подложим на трудности и изпитания?
Когато разгледаме тази тема през погледа на видни духовни личности, можем да кажем без никакви колебания: “През периодите на трудности и мъки, които никога не липсват в живота ни, ние трябва да контролираме своите чувства и мисли. Трябва да приемем с цялото си сърце това, което Той е отредил за нас, и никога да не прибягваме към оплакванията, които са тъждествени на възраженията и недоволствата. Колкото ние приемаме това, което ни е отредил Създателят, толкава по-доволен ще бъде от нас Всевишният ни Създател. Затова трябва да приемем трудностите и изпитанията, които ни сполетяват, с търпение, признателност и благодарност – чувствата, от които Той е доволен.”
Примерът, който се дава в книгата „Ихя” на Газали, ще ни накара да се замислим сериозно върху тази тема. Според преданието Пророкът Муса попитал Всевишния в планината Синай: „О, Аллах, кога Ти си доволен от своите раби?” Всевишният му отговорил така: „Когато Моите раби бъдат доволни от Мен, тогава и Аз ще бъда доволен от Тях!”
Така че ние трябва да приемем трудностите и изпитанията, които Аллах ни е отредил, с търпение и благодарност и никога да не бъдем от тези, които се оплакват постоянно. Трудностите и бедите, които никога не липсват в живота ни, са изпитанията на всеки един раб. Изпитанието може да се преодолее само с търпение, благодарност и признателност, а не с оплаквания и възражения.
По тази причина Хазрети Юмер казва така: “Дори и да се намирам в изобилие, дори и да съм в лишения, аз съм доволен с цялото си сърце от това, което Аллах е отредил за мен. О, Аллах, опази ме от задоволството при изобилие и недоволството от ограниченията.”
Фудайл бин Ияд описва така търпението и признателността: „Всеки раб трябва да е доволен от изпитанията, на които е подложен от Аллах, както е доволен от благата и даровете, които му дава Той. Не трябва да се оплаква, за да може да премине изпитанието и преодолее трудностите, които никога не липсват в нашия свят.”
Най-поучителният пример относно темата за търпението и признателността ни се дава със случката за пастира в планината от страна на Газали. Според преданието една от видните личности, които ден и нощ извършвал молитви, сънувал една вечер човека, който ще му бъде съсед в Рая. Той бил пастир, който пасял овцете си на една планина. Обзет от вълнение, отишъл да види този пастир. Искал да разбере кое негово дело го прави негов съсед в Рая. Но не забелязал нищо особено в поведението му. Тогава го запитал: „Наблюдавам те от три дни, но не видях нищо особено в тебе. Да не би да притежаваш нещо, което аз не забелязвам?”
Пастирът му отговорил така: „Аз не притежавам нищо особено.” След това му разказал за търпението и признателността, които проявява към трудностите и изпитанията, на които се подлага. „Аз изпитвам благодарност към Всевишния, когато съм в ограничения, тъй както Му благодаря, когато ме дари с изобилия. Не желая здраве, когато ме изпита с болест, не желая богатство, когато изпадам в бедност. Съгласявам се с това, което е отредил за мен, приемам го с цялото си сърце и не се оплаквам!”
Гостенинът му прехапал устни, след което казал: „Това ли наричаш „малко дело”? Това е вяратав съдбата – в хубавото й и в лошото й. Аллах е толкова доволен от хората, които приемат всичко, дошло от Него, че ги приема като раби, достойни за Рая. Сега вече разбрах защо Аллах приема пастира в планината като достоен за съседство с тези, които ще отидат в Рая. Осъзнах вярата ти в хубавото и лошото на съдбата.”
Какво мислите – казват ли ни нещо тези примери? Притежаваме ли и ние търпение и съгласие, колкото пастира? Нека се замислим за това. Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria