Малцина имат пари за курбан в най-бедната шуменска община
На Байрам мъката се дави с ракия
На циганските сватби в Църквица още развяват чаршафа на булката
Ходжата Ахмед (вдясно) дава инструкции за курбана. Мустафа (вляво) нарече жертвата на своя внук
"Агнето трябва да се обърне на лявата страна, а главата му да сочи към Кааба. Преди да бъде заклано, се прочита текбир (молитва)", нарежда ходжата Ахмед Шакир. Старият имам на шуменското село Църквица си припомня инструкциите за курбана от овехтяла книжка, която държи във вътрешния си джоб. След малко жертвеното животно е повалено до специално изкопана дупка, а стопанинът Мустафа Сабри се обръща тържествено към струпалото се множество: "Наричам курбана на 4-годишния ми внук Мустафа, който сега е далеч от нас - в София".
След малко касапският нож отнема последния дъх на агнето - обичай, почитащ божията жертва на пророка Авраам (Ибрахим). На големия празник Курбан Байрам малцина от жителите на Църквица могат да си позволят да заделят добиче или дори кокошка или пуйка за тържествената трапеза.
Гладът е по-чест гостенин
на техните трапези от мръвката. Селото с 1100 жители се намира в една от най-бедните общини в страната - Никола Козлево. В нея живеят 6344 души, 2/3 от които са роми, а повечето от останалите - турци. Според официалната статистика безработицата гони 60%, но на практика почти 90% стоят без препитание.
Най-големият и почти единствен работодател е общината, като една част от хората на заплата са чиновниците. Другата са наетите бедняци по социалните програми за временна заетост, които бяха намалени от 200 на сто души през тази година. В 11-те села няма нито един цех или фабрика. Има няколко ферми за прасета, крави и овце. Земеделските стопани пък отглеждат главно тютюн и тиквено семе, но заради ниските изкупни цени липсата на държавни субсидии все по-малко са мераклиите да произвеждат тези култури. Животновъдството също не върви - литър мляко се изкупува за 30 стотинки и селяните гледат да теглят ножа на добичетата, вместо да ги гледат на загуба.
"Преди 1989 г. в Църквица влизаха по 34 автобуса на ден - взимаха работници и ги караха в заводите в Нови пазар - за стъкло, порцелан и прочие. Отделно имаше кооперации и държавни животновъдни стопанства. Беше добре, защото имаше работа за всички и хората не гладуваха", спомня си 70-годишният пенсиониран тракторист Ясим. Сега на разклона до селото спират три автобуса дневно, а в някои от съседните села рейс минава веднъж седмично. Циганите обаче нямат собствена земя, а не намират препитание и на съседните ниви, където се отглеждат царевица и пшеница. Единственият местен бизнесмен е Емил Милков, собственик на фирма за производство на градинска обогатена тор. В зависимост от колебанията на пазара той дава хляб на 5 или на 40 души. Последните големи поръчки на Милков са озеленяването на стадион "Лудогорец" в Разград и няколко хотела на Златни пясъци. Повечето мъже от шуменската община ходят на гурбет в София, в Холандия, Белгия и Португалия. Там работят за надници от по 90-100 евро, а голяма част от припечеленото изпращат на семействата си. Затова и улиците, и баирите в Църквица са пълни с играещи деца. В селото си имат и детска градина и основно училище, а повечето семейства имат по четири-пет отрочета, чиято глъчка изпълва хоризонта. На Курбан Байрам младите ходят на гости на по-старите - целуват ръка и искат прошка, а децата получават купища бонбони.
Ромите са от т.нар. турски цигани - говорят на турски език и само един-двама старци знаят отделни думи на цигански. Празнуват и Байрама по необичаен за повечето мюсюлмани начин. Кръстьо тържествено отваря пазената за големия празник двулитрова бутилка с домашна сливова ракия - верен спътник в тъгата на мизерията и в радостите на многобройната челяд. "При нас Възродителният процес през 80-те мина по-тихо, отколкото в турските села. Там хората се опълчиха, някои избягаха в гората, други ги вкараха в затвора. А когато на нас ни казаха да си сменим имената с български, разбрахме, че няма накъде да мърдаме и ги сменихме", разказва Мустафа. Много от тях дори не са си върнали старите турско-арабски имена. Мустафа Сабри отбелязва, че ромите обичат всички празници. "На Гергьовден се събираме целият род - колим курбан и се веселим с музика и танци", допълва той.
В циганската общност още се почитат старите патриархални нрави. "При нас няма да видиш жена да пуши цигара или да пие ракия, камо ли да излезе на кафе с чужд мъж. Нашите булки не са разхайтени като западните дами", посочва Юксел, който дълги години е работил в Амстердам. "Да, но нали в Холандия е забранено да удряш жена си?", прекъсва го неуверено Ханифе. "Е, то в Холандия
и на кучето е забранено да му кажеш "Чиба"
измъква се ловко гурбетчията.
На жените тук е поверена ролята на майки и домакини. Те почти не се отделят от децата си, непрекъснато ги прегръщат и носят на ръце до 4-5 годишна възраст. Вкъщи не сядат на една маса с мъжа, сервират с усмивка от вкусните си гозби и туршии и се оттеглят почтително в другия край на стаята.
Ромите в Църквица свято пазят и сватбени обичаи, които отдавна са изчезнали при българи и турци. На венчавките ядат, пият и се веселят три дни и три нощи. Първият е къносването на булката и прощаването й с родата. На втория е даряването и същинската сватба. На третия ден пък се развява чаршафът с доказателствата от загубената невинност на момата и сватовете пият сладка ракия. Песните на шумния цигански оркестър винаги помагат да се забравят недоимъкът и безпътицата.
Руслан Йорданов
в ст / Minaret Bulgaria
На Байрам мъката се дави с ракия
На циганските сватби в Църквица още развяват чаршафа на булката
Ходжата Ахмед (вдясно) дава инструкции за курбана. Мустафа (вляво) нарече жертвата на своя внук
"Агнето трябва да се обърне на лявата страна, а главата му да сочи към Кааба. Преди да бъде заклано, се прочита текбир (молитва)", нарежда ходжата Ахмед Шакир. Старият имам на шуменското село Църквица си припомня инструкциите за курбана от овехтяла книжка, която държи във вътрешния си джоб. След малко жертвеното животно е повалено до специално изкопана дупка, а стопанинът Мустафа Сабри се обръща тържествено към струпалото се множество: "Наричам курбана на 4-годишния ми внук Мустафа, който сега е далеч от нас - в София".
След малко касапският нож отнема последния дъх на агнето - обичай, почитащ божията жертва на пророка Авраам (Ибрахим). На големия празник Курбан Байрам малцина от жителите на Църквица могат да си позволят да заделят добиче или дори кокошка или пуйка за тържествената трапеза.
Гладът е по-чест гостенин
на техните трапези от мръвката. Селото с 1100 жители се намира в една от най-бедните общини в страната - Никола Козлево. В нея живеят 6344 души, 2/3 от които са роми, а повечето от останалите - турци. Според официалната статистика безработицата гони 60%, но на практика почти 90% стоят без препитание.
Най-големият и почти единствен работодател е общината, като една част от хората на заплата са чиновниците. Другата са наетите бедняци по социалните програми за временна заетост, които бяха намалени от 200 на сто души през тази година. В 11-те села няма нито един цех или фабрика. Има няколко ферми за прасета, крави и овце. Земеделските стопани пък отглеждат главно тютюн и тиквено семе, но заради ниските изкупни цени липсата на държавни субсидии все по-малко са мераклиите да произвеждат тези култури. Животновъдството също не върви - литър мляко се изкупува за 30 стотинки и селяните гледат да теглят ножа на добичетата, вместо да ги гледат на загуба.
"Преди 1989 г. в Църквица влизаха по 34 автобуса на ден - взимаха работници и ги караха в заводите в Нови пазар - за стъкло, порцелан и прочие. Отделно имаше кооперации и държавни животновъдни стопанства. Беше добре, защото имаше работа за всички и хората не гладуваха", спомня си 70-годишният пенсиониран тракторист Ясим. Сега на разклона до селото спират три автобуса дневно, а в някои от съседните села рейс минава веднъж седмично. Циганите обаче нямат собствена земя, а не намират препитание и на съседните ниви, където се отглеждат царевица и пшеница. Единственият местен бизнесмен е Емил Милков, собственик на фирма за производство на градинска обогатена тор. В зависимост от колебанията на пазара той дава хляб на 5 или на 40 души. Последните големи поръчки на Милков са озеленяването на стадион "Лудогорец" в Разград и няколко хотела на Златни пясъци. Повечето мъже от шуменската община ходят на гурбет в София, в Холандия, Белгия и Португалия. Там работят за надници от по 90-100 евро, а голяма част от припечеленото изпращат на семействата си. Затова и улиците, и баирите в Църквица са пълни с играещи деца. В селото си имат и детска градина и основно училище, а повечето семейства имат по четири-пет отрочета, чиято глъчка изпълва хоризонта. На Курбан Байрам младите ходят на гости на по-старите - целуват ръка и искат прошка, а децата получават купища бонбони.
Ромите са от т.нар. турски цигани - говорят на турски език и само един-двама старци знаят отделни думи на цигански. Празнуват и Байрама по необичаен за повечето мюсюлмани начин. Кръстьо тържествено отваря пазената за големия празник двулитрова бутилка с домашна сливова ракия - верен спътник в тъгата на мизерията и в радостите на многобройната челяд. "При нас Възродителният процес през 80-те мина по-тихо, отколкото в турските села. Там хората се опълчиха, някои избягаха в гората, други ги вкараха в затвора. А когато на нас ни казаха да си сменим имената с български, разбрахме, че няма накъде да мърдаме и ги сменихме", разказва Мустафа. Много от тях дори не са си върнали старите турско-арабски имена. Мустафа Сабри отбелязва, че ромите обичат всички празници. "На Гергьовден се събираме целият род - колим курбан и се веселим с музика и танци", допълва той.
В циганската общност още се почитат старите патриархални нрави. "При нас няма да видиш жена да пуши цигара или да пие ракия, камо ли да излезе на кафе с чужд мъж. Нашите булки не са разхайтени като западните дами", посочва Юксел, който дълги години е работил в Амстердам. "Да, но нали в Холандия е забранено да удряш жена си?", прекъсва го неуверено Ханифе. "Е, то в Холандия
и на кучето е забранено да му кажеш "Чиба"
измъква се ловко гурбетчията.
На жените тук е поверена ролята на майки и домакини. Те почти не се отделят от децата си, непрекъснато ги прегръщат и носят на ръце до 4-5 годишна възраст. Вкъщи не сядат на една маса с мъжа, сервират с усмивка от вкусните си гозби и туршии и се оттеглят почтително в другия край на стаята.
Ромите в Църквица свято пазят и сватбени обичаи, които отдавна са изчезнали при българи и турци. На венчавките ядат, пият и се веселят три дни и три нощи. Първият е къносването на булката и прощаването й с родата. На втория е даряването и същинската сватба. На третия ден пък се развява чаршафът с доказателствата от загубената невинност на момата и сватовете пият сладка ракия. Песните на шумния цигански оркестър винаги помагат да се забравят недоимъкът и безпътицата.
Руслан Йорданов
в ст / Minaret Bulgaria