30.01.2012
Ако оприличим всичко, създадено на този свят, с едно дърво, плодът на това дърво е човекът. Плодът на човека е вярата. Плодът на вярата пък е благодарността (признателността).
Когато някой отиде да ни вземе килограм плодове и ни ги донесе, ние биваме поласкани от тази постъпка. Изразяваме задоволството и радостта си към този човек. „Колко добре постъпи, зарадва ме много”, казваме му ние. „Приятелят ми се зарадва много. Друг път пак ще взема от тях и ще го зарадвам отново”, казва си той и изживява радостта да ощастливи другия.
„Моят раб хареса много това, ще му дам още от него” повелява Всевишният. Много често хората не забелязват изобилието от блага, които притежават. Понеже тези блага им се предоставят постоянно, притежаването им си превръща в навик. Притежавайки ги постоянно, хората свикват със съществуването на благата. Това всъщност е много опасно състояние.
Например: слънцето изгрява и залязва всеки ден. Ние сме свикнали с това. Изгряването и залязването на слънцето за нас не е толкова важно. Но ако един ден то не изгрее?
Свикнали сме да дишаме. Но ако не можем да поемем въздух, това ще е фатално за нас.
Навиците покриват същността на много блага. Поради това Създателят променя навиците ни. Месец Рамазан е най-добрият пример за това. Действителните същности се осмислят чрез сравняването. Борещите се с желанията си през месец Рамазан приличат на хора, които се катерят по стръмнина. Пътят е стръмен, тежестта – голяма. Изморяват се, треперят им краката. Но ние знаем, че пътят към Рая преминава през преодоляването на трудностите на богослуженията.
Извършващите ги със задоволство хора знаят, че служенето на Аллах е най-голямото удоволствие. Тайната на това удоволствие е връзката с Всевишния.
Привикването води до неблагодарност и непризнателност. Неблагодарността е неосъзнаване на ценността на дарените блага. Извършването на най-големите грехове в най-красивите места е неблагодарност. Неблагодарност е здравите хора да извършват грехове със здравето си, непризнателност е богатите да извършват грехове с богатството си.
За да сме благодарни, най-напред трябва да осъзнаем, че сме хора. Благодарят ли птиците? Те кацат на дървото, ядат колкото желаят от плода, който пожелаят, и отлитат. На мюсюлманина не приляга да постъпва като птиците. Докато яде плода, той трябва да мисли за неговия Създател – Този, който ни го дарява, Този, който е създал света като трапеза, Този, който е създал стомаха ни и е дарил нещата, от които се нуждае, след което да благодари на Него за всичко това. Това приляга всъщност на мюсюлманина. Мозъкът на птицата не може да осмисли ценността на благата. Но Аллах е дарил човека с разум, с който да вижда и осмисля благата. С него той открива истинския им създател. Противното е неблагодарност.
„Удоволствията са забранени, когато ислямският свят е гладен”, казва Бедиуззаман. Докато част от мюсюлманите страдат от глад, търсенето на удоволствия и изобилие е харам. Благодарността е искане на още от дадено ни. Благодарност са думите: „О, Аллах това е много красиво, дай ни пак от него.” Хекимоглу Исмаил
"Заман" / Minaret Bulgaria