Смъртта не означава край!
02.04.2012
Махам с ръка в стаята, в която се намирам. Въпреки че въздухът не се вижда, ръката ми се удря в него. Въздухът е творение, създадено от Създателя. Смъртта, както и живота, също е създание. Например животът на електрическата крушка е в жицата, водеща до ключа. Дори и да изгасим лампата, нейният „живот” продължава да се съхранява там. Ако докоснем с ръка жицата, ще ни удари ток. Същото е и със смъртта на човека. Той умира, но умира като електрическата крушка. Душата му живее в царството на душите. Когато човек умре, веднага се възнася в царството на душите. Също като прекъсването на електропотока в жицата, водеща до лампата, чрез ключа.
Сутрин слънцето изгрява, а през нощта залязва. Залезът на слънцето не означава край на съществуването му. То изгрява в друго измерение… Погребението на тленните останки на хората е като сеитбата на бобовите зърна в почвата. Да, те наистина изчезват, когато ги заровим в земята, но след време ще поникнат и разцъфнат.
Семената преобразуват същността си и се превръщат в растения (дървета, храсти, цветя и др.). Яйцето преобразува същността си и се превръща в пиленце. Част от храните, които консумираме се превръщат в кръвни клетки. Или, казано по друг начин, храната преобразува същността си. Когато умре, човек също се преобразува и преминава в царството на душите.
Когато се роди внучката ми, попитах дъщеря си: „Ваше ли е това дете?” „Разбира се, че е наше”, отговори ми тя. „Вие ли сътворихте устата, очите, ушите на това дете? „Всевишния…” – отговори тя. „Той сътвори това съвършено дете и ви го даде като дар. Затова вие трябва да го възпитате така, както желае Той”, казах аз.
Животът на всяко дете е определен. Когато дойде време, Създателят го изпраща на този свят. Откъде ще го вземат хората, ако Той не позволи съществуването му? Това е безкрайната Негова мъдрост… По същия начин в изпращането на човека на този свят също има голяма мъдрост. Всеки човек идва на този свят с определена цел. Задълженията на напусналия този свят човек вече са приключили. Аллах проявява милосърдие към него. Взема го в своето царство, вместо да го остави да живее безцелно.
Защо смъртта тежи на хората?
Но защо тогава смъртта тежи толкова на хората? Причината за това е непонятността на същността й. За мен същността на смъртта е преминаване в царството на душите и освобождаване от многото мъки и тревоги на този свят. Смъртта на зеленчуците и месото в стомаха ни дава живот на нас. Ще умрем, ако не ги ядем. Смъртта на растенията и животните всъщност е преминаване в друг живот, който превъзхожда техния. Те умират в нашия стомах, но се възвишават до степента на хората. Щом растенията и животните се съживяват така, то след смъртта си хората ще се съживят още по-пълноценни в отвъдния свят.
Изпаренията се издигнаха, но се върнаха назад във формата на дъжд. Водите се изсмукаха от почвата и корените укрепнаха още повече. Семената в почвата покълнаха и се раззелениха. Вселената сякаш е една огромна фабрика. Аллах създава живите същества от три елемента – водата, въздуха и почвата. Създава много неща от почвата, за която си мислим, че е безжизнена, и всички те притежават жизненост. Как привлича магнитa желязото или го бута, ако не притежава живот? Човешкото тяло се погребва в почвата също като семе, за да се възроди в отвъдния свят. Създателят на този свят е създал също и отвъдния. Има преход между тези два свята. Този, който не може да види препращащия (Аллах), вижда смъртта като „край” на всичко. Хекимоглу Исмаил
"Заман" / Minaret Bulgaria
02.04.2012
Махам с ръка в стаята, в която се намирам. Въпреки че въздухът не се вижда, ръката ми се удря в него. Въздухът е творение, създадено от Създателя. Смъртта, както и живота, също е създание. Например животът на електрическата крушка е в жицата, водеща до ключа. Дори и да изгасим лампата, нейният „живот” продължава да се съхранява там. Ако докоснем с ръка жицата, ще ни удари ток. Същото е и със смъртта на човека. Той умира, но умира като електрическата крушка. Душата му живее в царството на душите. Когато човек умре, веднага се възнася в царството на душите. Също като прекъсването на електропотока в жицата, водеща до лампата, чрез ключа.
Сутрин слънцето изгрява, а през нощта залязва. Залезът на слънцето не означава край на съществуването му. То изгрява в друго измерение… Погребението на тленните останки на хората е като сеитбата на бобовите зърна в почвата. Да, те наистина изчезват, когато ги заровим в земята, но след време ще поникнат и разцъфнат.
Семената преобразуват същността си и се превръщат в растения (дървета, храсти, цветя и др.). Яйцето преобразува същността си и се превръща в пиленце. Част от храните, които консумираме се превръщат в кръвни клетки. Или, казано по друг начин, храната преобразува същността си. Когато умре, човек също се преобразува и преминава в царството на душите.
Когато се роди внучката ми, попитах дъщеря си: „Ваше ли е това дете?” „Разбира се, че е наше”, отговори ми тя. „Вие ли сътворихте устата, очите, ушите на това дете? „Всевишния…” – отговори тя. „Той сътвори това съвършено дете и ви го даде като дар. Затова вие трябва да го възпитате така, както желае Той”, казах аз.
Животът на всяко дете е определен. Когато дойде време, Създателят го изпраща на този свят. Откъде ще го вземат хората, ако Той не позволи съществуването му? Това е безкрайната Негова мъдрост… По същия начин в изпращането на човека на този свят също има голяма мъдрост. Всеки човек идва на този свят с определена цел. Задълженията на напусналия този свят човек вече са приключили. Аллах проявява милосърдие към него. Взема го в своето царство, вместо да го остави да живее безцелно.
Защо смъртта тежи на хората?
Но защо тогава смъртта тежи толкова на хората? Причината за това е непонятността на същността й. За мен същността на смъртта е преминаване в царството на душите и освобождаване от многото мъки и тревоги на този свят. Смъртта на зеленчуците и месото в стомаха ни дава живот на нас. Ще умрем, ако не ги ядем. Смъртта на растенията и животните всъщност е преминаване в друг живот, който превъзхожда техния. Те умират в нашия стомах, но се възвишават до степента на хората. Щом растенията и животните се съживяват така, то след смъртта си хората ще се съживят още по-пълноценни в отвъдния свят.
Изпаренията се издигнаха, но се върнаха назад във формата на дъжд. Водите се изсмукаха от почвата и корените укрепнаха още повече. Семената в почвата покълнаха и се раззелениха. Вселената сякаш е една огромна фабрика. Аллах създава живите същества от три елемента – водата, въздуха и почвата. Създава много неща от почвата, за която си мислим, че е безжизнена, и всички те притежават жизненост. Как привлича магнитa желязото или го бута, ако не притежава живот? Човешкото тяло се погребва в почвата също като семе, за да се възроди в отвъдния свят. Създателят на този свят е създал също и отвъдния. Има преход между тези два свята. Този, който не може да види препращащия (Аллах), вижда смъртта като „край” на всичко. Хекимоглу Исмаил
"Заман" / Minaret Bulgaria