Музика за единствения Бог
07.05.2012
На 26 април в музея „Света Ирина” (бивша православна църква), Истанбул, се проведе необичаен по рода си концерт. На сцената бяха хоровете на трите основни монотеистични религии. Това, което ги обедини, е концертът “Music For The One God” – “Музика за единствения Бог”. За пръв път под ръководството на Мехмед Йешилчай 6 различни музикални състава изпълниха музика за религиозно песнопение на трите монотеистични религии. Музикалното представление си бе поставило за цел да демонстрира способността на религиите и цивилизациите да съжителстват успешно, принос за културно-историческото наследство на Европа и принос за световния мир чрез изкуството. Религиозните песнопения в църквата „Света Ирина” започнаха със солови изпълнения на еврейски и асирийски и продължиха с турски.
Концертът бе открит от министъра по европейските въпроси на Турция Егемен Багъш. „Този концерт е изключително съвместим с истанбулската реалност. Да, ние сме различни, принадлежим към различни религиозни общности, различни езикови семейства, но всички трябва да подкрепим световния мир, съвместното съжителство и толерантността”, заяви министър Багъш. По думите му, Истанбул е бил столица на Византия и Османската империя, а в наши дни с право е европейска културна столица, предстои да бъде и спортна столица. Зейнеп Юзонар
"Заман" / Minaret Bulgaria
07.05.2012
На 26 април в музея „Света Ирина” (бивша православна църква), Истанбул, се проведе необичаен по рода си концерт. На сцената бяха хоровете на трите основни монотеистични религии. Това, което ги обедини, е концертът “Music For The One God” – “Музика за единствения Бог”. За пръв път под ръководството на Мехмед Йешилчай 6 различни музикални състава изпълниха музика за религиозно песнопение на трите монотеистични религии. Музикалното представление си бе поставило за цел да демонстрира способността на религиите и цивилизациите да съжителстват успешно, принос за културно-историческото наследство на Европа и принос за световния мир чрез изкуството. Религиозните песнопения в църквата „Света Ирина” започнаха със солови изпълнения на еврейски и асирийски и продължиха с турски.
Концертът бе открит от министъра по европейските въпроси на Турция Егемен Багъш. „Този концерт е изключително съвместим с истанбулската реалност. Да, ние сме различни, принадлежим към различни религиозни общности, различни езикови семейства, но всички трябва да подкрепим световния мир, съвместното съжителство и толерантността”, заяви министър Багъш. По думите му, Истанбул е бил столица на Византия и Османската империя, а в наши дни с право е европейска културна столица, предстои да бъде и спортна столица. Зейнеп Юзонар
"Заман" / Minaret Bulgaria
Да предадеш душата си в сигурни ръце
14.05.2012
Почти всеки човек се страхува от ангела Азраил (ангела на смъртта – Гавраил), който отнема душите на хората в последния миг от живота им. Често си го представяме като ангела, от който трябва да се страхуваме. Ангелите Мюнкер и Некир, които ще ни разпитват в задгробния живот, също са представени като същества, от които трябва да се страхуваме. Но така ли е наистина? Вярно ли е, че по време на смъртта ще дадем душата си на Азраил, който ще ни накара да треперим от страх? Ще всяват ли страх и ангелите, които ще ни разпитват в гроба? Може ли да ни просветлите по този въпроси, които ни плашат много?
Наистина за много от нас ангелът Азраил оживява с визията, която ни кара да треперим, когато го видим. Но видните духовници споделят в книгите си, че вместо да изтръпват, щом чуят името на този ангел, те изживяват чувствата на спокойствие и безопасност. Не само към Азраил, ангелите Мюнкер и Некир, които ще ни разпитват за живота ни на този свят, те изразяват в трудовете си, че винаги изпитват чувства на доверие и любов и към меляикетата Кирамен Кятибин, които записват всичко, извършено от нас.
Без многословие, нека заедно прочетем коментарите на великия мислител Бедиуззаман относно ангелите Азраил, Мюнкер, Некир и Кирамен Кятибин, които са изпълнени с уважение и обич към тях: „Когато един ден в молитвата си казах: „О, Аллах, опази ме от злото на джиновете и хората в името и посредничеството на меляикетата Джебраил, Микяил, Исрафил и Азраил”, в момента, в който споменах името на Азраил, който разтреперва и сее ужас в сърцата на хората, аз изпитах много сладко, успокояващо и прекрасно душевно състояние.” Казах си „елхамдулиллях” (хвала на Аллах) и започнах наистина да обичам Азраил! Изпитах спокойствие поради това, че ще предам душата си в такива сигурни ръце.”
Коя е причината за това спокойствие?
„Както е известно, от дълго време хората искат да предадат ценните си неща в сигурни ръце, за да могат да ги опазят. Най-ценното нещо на човека, който изживява последния момент от живота си, е неговата душа, за която той е треперил цял живот. Тогава аз изпитах дълбоката радост, която се изживява от това, че душата се предава на сигурни ръце, които ще я опазят от погубването й. Така е, защото не съществуват по-сигурни и по-опазващи ръце от тези на ангела Азраил…”
Това ще рече, че Хз. Азраил е най-сигурната ръка, на която човек може да предаде със спокойствие най-ценната си същност – своята душа. Неговият гняв, който плаши хората, насилието, което прилага той, се отнасят само за неверниците, непокорните и метежниците. Отношението му към вярващите и добродетелните е равно на състрадателното отношение на майката към своята рожба.
Изразявайки, че изпитва същата обич и сигурност към ангелите Мюнкер и Некир, които разпитват починалия в гроба му, Бедиуззаман Саид Нурси споделя и следното: „Аз влязох въображаемо в гроба, в който без съмнение ще вляза в бъдеще, както всички други хора. Когато започнах да чакам сам, изпълнен със страх и безпокойство, изведнъж се появиха двама святи ангела от тайфата на Мюнкер и Некир и започнаха разговор с мен. Душата и гробът ми се разшириха, осветиха се с нур (светлина), от гроба ми се разтвориха прозорците към царството на душите. Аз се зарадвах с цялото си сърце, оправих благодарност за това прекрасно състояние, което сега зърнах въображаемо, а в бъдеще ще го видя в действителност.”
Ние изпитваме същата обич и доверие към ангелите Кирамен Кятибин, които записват делата на хората. Ако те не съществуваха, всички наши дела и добрини нямаше да се записват. Чрез записването на всяко добро, сторено от нас, от страна на ангелите не се губи нито частица от стореното. То ни се представя в Съдния ден и ни се притичва на помощ. Тази вяра подкрепя и стремежа ни да правим добро и да страним от злото. Тя подтиква постоянно желанието да се записват само добрите дела.
Тези познания в произведението „Рисале-и Нур”, даряващи ни с надежда и ентусиазъм, пазят хората на нашия век от стреса, вдъхват им морални сили и помощ да гледат с надежда към бъдещето си, дори и в момента на смъртта. Достатъчно е човек да изживее живота си според границите на вярата с тази вяра и добри дела. Да посрещне с такова познание и съзнание ангела Азраил в края на живота си, както и ангелите Мюнкер, Некир и Кирамен Кятибин. Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria
14.05.2012
Почти всеки човек се страхува от ангела Азраил (ангела на смъртта – Гавраил), който отнема душите на хората в последния миг от живота им. Често си го представяме като ангела, от който трябва да се страхуваме. Ангелите Мюнкер и Некир, които ще ни разпитват в задгробния живот, също са представени като същества, от които трябва да се страхуваме. Но така ли е наистина? Вярно ли е, че по време на смъртта ще дадем душата си на Азраил, който ще ни накара да треперим от страх? Ще всяват ли страх и ангелите, които ще ни разпитват в гроба? Може ли да ни просветлите по този въпроси, които ни плашат много?
Наистина за много от нас ангелът Азраил оживява с визията, която ни кара да треперим, когато го видим. Но видните духовници споделят в книгите си, че вместо да изтръпват, щом чуят името на този ангел, те изживяват чувствата на спокойствие и безопасност. Не само към Азраил, ангелите Мюнкер и Некир, които ще ни разпитват за живота ни на този свят, те изразяват в трудовете си, че винаги изпитват чувства на доверие и любов и към меляикетата Кирамен Кятибин, които записват всичко, извършено от нас.
Без многословие, нека заедно прочетем коментарите на великия мислител Бедиуззаман относно ангелите Азраил, Мюнкер, Некир и Кирамен Кятибин, които са изпълнени с уважение и обич към тях: „Когато един ден в молитвата си казах: „О, Аллах, опази ме от злото на джиновете и хората в името и посредничеството на меляикетата Джебраил, Микяил, Исрафил и Азраил”, в момента, в който споменах името на Азраил, който разтреперва и сее ужас в сърцата на хората, аз изпитах много сладко, успокояващо и прекрасно душевно състояние.” Казах си „елхамдулиллях” (хвала на Аллах) и започнах наистина да обичам Азраил! Изпитах спокойствие поради това, че ще предам душата си в такива сигурни ръце.”
Коя е причината за това спокойствие?
„Както е известно, от дълго време хората искат да предадат ценните си неща в сигурни ръце, за да могат да ги опазят. Най-ценното нещо на човека, който изживява последния момент от живота си, е неговата душа, за която той е треперил цял живот. Тогава аз изпитах дълбоката радост, която се изживява от това, че душата се предава на сигурни ръце, които ще я опазят от погубването й. Така е, защото не съществуват по-сигурни и по-опазващи ръце от тези на ангела Азраил…”
Това ще рече, че Хз. Азраил е най-сигурната ръка, на която човек може да предаде със спокойствие най-ценната си същност – своята душа. Неговият гняв, който плаши хората, насилието, което прилага той, се отнасят само за неверниците, непокорните и метежниците. Отношението му към вярващите и добродетелните е равно на състрадателното отношение на майката към своята рожба.
Изразявайки, че изпитва същата обич и сигурност към ангелите Мюнкер и Некир, които разпитват починалия в гроба му, Бедиуззаман Саид Нурси споделя и следното: „Аз влязох въображаемо в гроба, в който без съмнение ще вляза в бъдеще, както всички други хора. Когато започнах да чакам сам, изпълнен със страх и безпокойство, изведнъж се появиха двама святи ангела от тайфата на Мюнкер и Некир и започнаха разговор с мен. Душата и гробът ми се разшириха, осветиха се с нур (светлина), от гроба ми се разтвориха прозорците към царството на душите. Аз се зарадвах с цялото си сърце, оправих благодарност за това прекрасно състояние, което сега зърнах въображаемо, а в бъдеще ще го видя в действителност.”
Ние изпитваме същата обич и доверие към ангелите Кирамен Кятибин, които записват делата на хората. Ако те не съществуваха, всички наши дела и добрини нямаше да се записват. Чрез записването на всяко добро, сторено от нас, от страна на ангелите не се губи нито частица от стореното. То ни се представя в Съдния ден и ни се притичва на помощ. Тази вяра подкрепя и стремежа ни да правим добро и да страним от злото. Тя подтиква постоянно желанието да се записват само добрите дела.
Тези познания в произведението „Рисале-и Нур”, даряващи ни с надежда и ентусиазъм, пазят хората на нашия век от стреса, вдъхват им морални сили и помощ да гледат с надежда към бъдещето си, дори и в момента на смъртта. Достатъчно е човек да изживее живота си според границите на вярата с тази вяра и добри дела. Да посрещне с такова познание и съзнание ангела Азраил в края на живота си, както и ангелите Мюнкер, Некир и Кирамен Кятибин. Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria
Справедливостта рано или късно възтържествува
06.05.2012
Многобройните примери от човешката история свидетелстват, че справедливостта на Всевишния рано или късно възтържествува и всичко сторено се връща! Затова никой не трябва да постъпва жестоко, доверявайки се на силата и властта си. Не трябва да се забравя, че Той забавя (дава отсрочка), изчаква човек да се покае, но не забравя стореното. Идва момент, в който постъпващите жестоко и несправедливо биват лишени от силата си, стореното зло от тях в миналото се връща и те преживяват това, което са причинили.
Ако ми позволите, бих искал да споделя с вас една случка относно тази тема, която със сигурност ще си спомните. Абасидският халиф Харун Рашид харесвал много една роза в градината на двореца си. Той заповядал на градинаря да полага специални грижи за нея. Благоуханното цвете привличало вниманието му с аромата, листата и външния си вид.
„Всеки път, когато дойда в градината, си почивам, гледайки тази роза. Тя трябва да бъде под специална защита. Полагай специални грижи за нея, за да не окапят листата й през целия сезон.” Градинарят поливал навреме розата, окопавал пръстта, в която расте. Но една сутрин той бил поразен от това, което видял. Цветът на розата бил окапал. С тревога и страх той отишъл при халифа и му казал: „Султане мой, един славей обрулил всички листа на розата, над която треперехме толкова. Не оставил нито едно листо от нея.” Халифът, който бил изживял доста неща в живота си, му отговорил със спокоен тон: „Не се притеснявай толкова, стореното от славея ще му се върне някой ден!” Успокоилият се градинар продължил своята работа в двореца. Един ден той отново бил потресен от това, което видял. Една змия била хванала славея, който обрулил листата на розата, и се скрила в тревата, за да го изяде. Развълнуван от видяното, той отишъл отново при халифа и му казал: „Султане мой, видях една змия, която е уловила славея, обрулил листата на розата ви. Тя изяде славея, като се скри в тревата.” „Не се притеснявай. Стореното от змията също ще й се върне някой ден”, отговорил пак султанът.
Градинарят отново продължил своята работа. Докато се грижел за градината, видял змията, която лежала в тревата. Веднага взел лопатата в ръце и започнал да я удря. Змията умряла на място. Градинарят разказал това с радост на султана: „Султане мой, видях змията, която изяде славея в тревата. Убих я с лопатата”, казал му той.
Харун Рашид отново му отговорил със спокоен тон: „Почакай ти, почакай. Стореното от теб също ще ти се върне някой ден!”
Наистина, не минало много време и градинарят също направил грешки. Той бива изправен пред халифа в желанието да бъде наказан за стореното. Халифът заповядал следното: “Хвърлете този мъж в тъмницата!”
Докато го влачели към тъмницата, градинарят се обърнал с лице към халифа и казал: „Султане, преди време ти каза, че стореното от славея ще му се върне някой ден. Той беше изяден от змията. Ти каза, че стореното от змията също ще й се върне някой ден. Аз я убих. Сега ми се възвръща стореното от мен. Ти заповяда да ме хвърлят в тъмницата. Стореното от всеки му се върна. Мислиш ли, че стореното сега от теб няма да ти се върне някой ден? Ще се появи някой, който ще ти върне това, което правиш сега. Затова те моля да се откажеш от заповедта си. Аз се покайвам за това, което сторих…”
Харун Рашид поклатил глава, докато слушал градинаря, след което заповядал така: “Ти казваш истината, градинарю. Затова оставете го да продължи да полива цветята и да се грижи за градината.” „Стореното от него няма ли да му се върне?”, попитали присъстващите там. „Не, не. Стореното от всеки му се връща някой ден. Срокът му се удължи, но той ще го изплати по-тежко в отвъдния свят, но човек не осъзнава това и си мисли, че стореното от него няма да му се върне някой ден.”
Как мислите – не потвърждават ли това случките, които изживяваме в живота си? Не се ли връща назад всяко сторено нещо и не съжалява ли човек за това, което е направил? Но това съжаление често не допринася полза на собственика му. „Поучете се, о, зрящи хора!” Време е да осмисляме благоразумно всички неща… Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria
06.05.2012
Многобройните примери от човешката история свидетелстват, че справедливостта на Всевишния рано или късно възтържествува и всичко сторено се връща! Затова никой не трябва да постъпва жестоко, доверявайки се на силата и властта си. Не трябва да се забравя, че Той забавя (дава отсрочка), изчаква човек да се покае, но не забравя стореното. Идва момент, в който постъпващите жестоко и несправедливо биват лишени от силата си, стореното зло от тях в миналото се връща и те преживяват това, което са причинили.
Ако ми позволите, бих искал да споделя с вас една случка относно тази тема, която със сигурност ще си спомните. Абасидският халиф Харун Рашид харесвал много една роза в градината на двореца си. Той заповядал на градинаря да полага специални грижи за нея. Благоуханното цвете привличало вниманието му с аромата, листата и външния си вид.
„Всеки път, когато дойда в градината, си почивам, гледайки тази роза. Тя трябва да бъде под специална защита. Полагай специални грижи за нея, за да не окапят листата й през целия сезон.” Градинарят поливал навреме розата, окопавал пръстта, в която расте. Но една сутрин той бил поразен от това, което видял. Цветът на розата бил окапал. С тревога и страх той отишъл при халифа и му казал: „Султане мой, един славей обрулил всички листа на розата, над която треперехме толкова. Не оставил нито едно листо от нея.” Халифът, който бил изживял доста неща в живота си, му отговорил със спокоен тон: „Не се притеснявай толкова, стореното от славея ще му се върне някой ден!” Успокоилият се градинар продължил своята работа в двореца. Един ден той отново бил потресен от това, което видял. Една змия била хванала славея, който обрулил листата на розата, и се скрила в тревата, за да го изяде. Развълнуван от видяното, той отишъл отново при халифа и му казал: „Султане мой, видях една змия, която е уловила славея, обрулил листата на розата ви. Тя изяде славея, като се скри в тревата.” „Не се притеснявай. Стореното от змията също ще й се върне някой ден”, отговорил пак султанът.
Градинарят отново продължил своята работа. Докато се грижел за градината, видял змията, която лежала в тревата. Веднага взел лопатата в ръце и започнал да я удря. Змията умряла на място. Градинарят разказал това с радост на султана: „Султане мой, видях змията, която изяде славея в тревата. Убих я с лопатата”, казал му той.
Харун Рашид отново му отговорил със спокоен тон: „Почакай ти, почакай. Стореното от теб също ще ти се върне някой ден!”
Наистина, не минало много време и градинарят също направил грешки. Той бива изправен пред халифа в желанието да бъде наказан за стореното. Халифът заповядал следното: “Хвърлете този мъж в тъмницата!”
Докато го влачели към тъмницата, градинарят се обърнал с лице към халифа и казал: „Султане, преди време ти каза, че стореното от славея ще му се върне някой ден. Той беше изяден от змията. Ти каза, че стореното от змията също ще й се върне някой ден. Аз я убих. Сега ми се възвръща стореното от мен. Ти заповяда да ме хвърлят в тъмницата. Стореното от всеки му се върна. Мислиш ли, че стореното сега от теб няма да ти се върне някой ден? Ще се появи някой, който ще ти върне това, което правиш сега. Затова те моля да се откажеш от заповедта си. Аз се покайвам за това, което сторих…”
Харун Рашид поклатил глава, докато слушал градинаря, след което заповядал така: “Ти казваш истината, градинарю. Затова оставете го да продължи да полива цветята и да се грижи за градината.” „Стореното от него няма ли да му се върне?”, попитали присъстващите там. „Не, не. Стореното от всеки му се връща някой ден. Срокът му се удължи, но той ще го изплати по-тежко в отвъдния свят, но човек не осъзнава това и си мисли, че стореното от него няма да му се върне някой ден.”
Как мислите – не потвърждават ли това случките, които изживяваме в живота си? Не се ли връща назад всяко сторено нещо и не съжалява ли човек за това, което е направил? Но това съжаление често не допринася полза на собственика му. „Поучете се, о, зрящи хора!” Време е да осмисляме благоразумно всички неща… Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria