Да преодолеем трудностите с вяра
2011
Когато осмислим защо сме изпратени на този свят, виждаме, че всяко човешко същество е сътворено като кандидат за Рая. Но всеки райски претендент на Земята се подлага на определени изпитания, страдания и мъки. С търпението, което проявява по време на тези изпитания, той заплаща нужното за желания от него Рай и така си отива от този свят.
При хората проявяването на това търпение, с което се преминава изпитанието, обаче не се възпитава от само себе си. Усъвършенстването на търпението е възможно само чрез притежаването на силна вяра. Поради това с молитвата, която изричал Пророка Мухаммед, е отправял своите молби с думите: „О, Аллах. Желая от теб силна вяра, с която да издържа изпитанията, идващи от трудностите на този свят. Дари ни с мощна вяра, която ще посрещне с лекота всички неприятности и трудности.”
Преминаването на изпитанията от трудностите и неприятностите е възможно единствено със силната вяра, която притежаваме. Без съмнение при хората със силна вяра трудностите на бедите и неприятностите не са толкова силни, а чувствата на търпение и толерантност са много по-развити. Те не се предават пред трудностите и продължават да живеят щастливи своя живот.
Тези, които не са се развили от гледна точка на вярата, пък виждат малките проблеми и трудности толкова големи, сякаш светът се сринал върху тях. Те не могат да издържат тежестта на изпитанията и веднага започват да отправят оплаквания. Трудно им е да си кажат: „И това ще мине” и не избират да преминат тези изпитания.
Ето тук вниманието ни привличат примерите на търпение и толерантност, при които чрез помощта на силната вяра проблемите са преодолими. Сега искам да ви представя два от тези примери: обърнете внимание на защитната сила на силната вяра, предадена от Имам Газали.
Салим, освободеният роб на сподвижника на Пророка Хз. Хузейфе, беше получил дълбоки рани по време на битка. Лежеше в безсъзнание с напукани от жажда устни, паднал върху горещия пясък. Когато един от приятелите му го забелязал, веднага му подал водата в кожения си мях. „Ето тук ми остана малко вода, пийни си и поеми свободно въздух!”
Нямащият сила дори да помръдне устните си Салим затворил с ръка устата си. С движение на очите си отговорил: „Днес аз говея, не мога да пия от водата, която ми предлагаш.” „В това състояние ти не можеш да продължиш да постиш, ще умреш. Пийни си от тази вода”, настоявал приятелят му. Тогава Салим, решавайки, че не е толкова наложително да пие вода, отговоря така: „Излейте я в щита ми. Ако доживея до ифтар (времето за разговяване), тогава ще пийна от нея. Ако пък не доживея дотогава, предпочитам да умра, постейки, отколкото да си отида без него”.
В последните си мигове Салим е ранен и може да загуби живота си. Но тези рани са в тялото, а не в душата и сърцето му. В душата и сърцето му има много силна вяра, която го освобождава от тежестта и въздействието на раните, получени от сабите. С нея чувства щастието да се яви пред Всевишния, говеейки, и не изпитва никаква нужда да пийне от водата, която му се предлага.
Вторият пример за преодоляването на трудностите със силната вяра е от живота на Ахмед бин Ханбел.
Управителите през този период вземат решение да бъде пленен и отведен в затвора, понеже не е дал желаните фетви (писмен отговор на мюфтия по правни въпроси). Поради влагата в мазето на затвора отслабва значително много. Най-накрая, когато бива отведен в съда, той чува гласа на един от привържениците, които са се събрали на пътя: „Как ще се противопостави на трудностите благословеният ни учител с това толкова отслабнало тяло?!”
Ахмед бин Ханбел се обърнал с лице към него и отправил следното предупреждение към човека, който го съжалил поради отслабналото му тяло: „Внимавай!”, казал той. „Трудностите и бедствията в живота се преодоляват не с физическа сила, а със силна вяра. Тялото на човек може да е слабо. Това не е недостатък. Стига вярата му да бъде силна. Силната вяра дарява собственика му с решителност и ентусиазъм за преодоляването на всички трудности, с които ще се срещне. Помага му да не се отказва пред трудностите и да не се отчайва.”
Този отговор на Ахмед бин Ханбел, че трудностите могат да се преодолеят не със силно тяло, а със силна вяра, е едно великолепно напомняне, което не трябва да се забравя.
Срещу трудностите, които ни съпътстват в живота, ние, хората, изричаме молитвата, която сме научили от Пророка Мухаммед: „Създателю наш! Ние сме безпомощни, слаби. Признаваме открито своята слабост и безсилие. Не изпитвай нас и страната ни с трудности, които ще ни затруднят. Дари ни със силна вяра, с която да посрещнем с лекота трудностите, с които ще ни изпитваш.” Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria
2011
Когато осмислим защо сме изпратени на този свят, виждаме, че всяко човешко същество е сътворено като кандидат за Рая. Но всеки райски претендент на Земята се подлага на определени изпитания, страдания и мъки. С търпението, което проявява по време на тези изпитания, той заплаща нужното за желания от него Рай и така си отива от този свят.
При хората проявяването на това търпение, с което се преминава изпитанието, обаче не се възпитава от само себе си. Усъвършенстването на търпението е възможно само чрез притежаването на силна вяра. Поради това с молитвата, която изричал Пророка Мухаммед, е отправял своите молби с думите: „О, Аллах. Желая от теб силна вяра, с която да издържа изпитанията, идващи от трудностите на този свят. Дари ни с мощна вяра, която ще посрещне с лекота всички неприятности и трудности.”
Преминаването на изпитанията от трудностите и неприятностите е възможно единствено със силната вяра, която притежаваме. Без съмнение при хората със силна вяра трудностите на бедите и неприятностите не са толкова силни, а чувствата на търпение и толерантност са много по-развити. Те не се предават пред трудностите и продължават да живеят щастливи своя живот.
Тези, които не са се развили от гледна точка на вярата, пък виждат малките проблеми и трудности толкова големи, сякаш светът се сринал върху тях. Те не могат да издържат тежестта на изпитанията и веднага започват да отправят оплаквания. Трудно им е да си кажат: „И това ще мине” и не избират да преминат тези изпитания.
Ето тук вниманието ни привличат примерите на търпение и толерантност, при които чрез помощта на силната вяра проблемите са преодолими. Сега искам да ви представя два от тези примери: обърнете внимание на защитната сила на силната вяра, предадена от Имам Газали.
Салим, освободеният роб на сподвижника на Пророка Хз. Хузейфе, беше получил дълбоки рани по време на битка. Лежеше в безсъзнание с напукани от жажда устни, паднал върху горещия пясък. Когато един от приятелите му го забелязал, веднага му подал водата в кожения си мях. „Ето тук ми остана малко вода, пийни си и поеми свободно въздух!”
Нямащият сила дори да помръдне устните си Салим затворил с ръка устата си. С движение на очите си отговорил: „Днес аз говея, не мога да пия от водата, която ми предлагаш.” „В това състояние ти не можеш да продължиш да постиш, ще умреш. Пийни си от тази вода”, настоявал приятелят му. Тогава Салим, решавайки, че не е толкова наложително да пие вода, отговоря така: „Излейте я в щита ми. Ако доживея до ифтар (времето за разговяване), тогава ще пийна от нея. Ако пък не доживея дотогава, предпочитам да умра, постейки, отколкото да си отида без него”.
В последните си мигове Салим е ранен и може да загуби живота си. Но тези рани са в тялото, а не в душата и сърцето му. В душата и сърцето му има много силна вяра, която го освобождава от тежестта и въздействието на раните, получени от сабите. С нея чувства щастието да се яви пред Всевишния, говеейки, и не изпитва никаква нужда да пийне от водата, която му се предлага.
Вторият пример за преодоляването на трудностите със силната вяра е от живота на Ахмед бин Ханбел.
Управителите през този период вземат решение да бъде пленен и отведен в затвора, понеже не е дал желаните фетви (писмен отговор на мюфтия по правни въпроси). Поради влагата в мазето на затвора отслабва значително много. Най-накрая, когато бива отведен в съда, той чува гласа на един от привържениците, които са се събрали на пътя: „Как ще се противопостави на трудностите благословеният ни учител с това толкова отслабнало тяло?!”
Ахмед бин Ханбел се обърнал с лице към него и отправил следното предупреждение към човека, който го съжалил поради отслабналото му тяло: „Внимавай!”, казал той. „Трудностите и бедствията в живота се преодоляват не с физическа сила, а със силна вяра. Тялото на човек може да е слабо. Това не е недостатък. Стига вярата му да бъде силна. Силната вяра дарява собственика му с решителност и ентусиазъм за преодоляването на всички трудности, с които ще се срещне. Помага му да не се отказва пред трудностите и да не се отчайва.”
Този отговор на Ахмед бин Ханбел, че трудностите могат да се преодолеят не със силно тяло, а със силна вяра, е едно великолепно напомняне, което не трябва да се забравя.
Срещу трудностите, които ни съпътстват в живота, ние, хората, изричаме молитвата, която сме научили от Пророка Мухаммед: „Създателю наш! Ние сме безпомощни, слаби. Признаваме открито своята слабост и безсилие. Не изпитвай нас и страната ни с трудности, които ще ни затруднят. Дари ни със силна вяра, с която да посрещнем с лекота трудностите, с които ще ни изпитваш.” Ахмед Шахин
"Заман" / Minaret Bulgaria