Да поемаме ли дългове за маловажни потребности?
22.11.2011
Дългът е индивидуално задължение до гроб, дори и отвъд него.
Ахмед Шахин
1Животът, изпълнен с лукс и разточителство, в наши дни привлича вниманието на много хора. Желаейки силно да живеят в лукс и изгоди, много от хората се стремят да не останат назад от луксозното потребление, дори и да потънат в дългове.
Ислямската култура съветва да се вземат за пример хората, които пестят и не пилеят парите си, а не тези, които живеят в лукс и прахосничество. Изобилният живот, придобит чрез заеми, не се одобрява, понеже поемането на дългове за не толкова важни потребности всъщност е поемане на човешки права, без да има сериозни причини за това. Неизплатените човешки права не се опрощават дори и при шехидите (хора, загубили живота си в името на Всевишния). Щом е така, не трябва да се изпада в дългове за неща, които не са толкова потребни. Скромният и икономичен начин на живот трябва да бъдат наши неотложни качества, които ще пазим до края на дните си.
Незаплатени човешки права
Отхвърляйки заемите за луксозни потребления, ще престанем да сме зрители на бедните ни братя, които са принудени да вземат заеми поради наложителни нужди, и ще им помогнем да се освободят от дълговете си. Напускането на този свят с дългове не е никак лек товар, в никакъв случай не е маловажно задължение, което може да се пренебрегне. Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не позволява да се кланя дженазе намаз (заупокойна молитва) на починалия с дългове. Дълговете на починалия се заплащали и Пророка го придружава в последното му пътешествие. Дълговете са вид незаплатени човешки права, неподлежащи на преоценка. Дългът е индивидуално задължение до гроб, дори и отвъд него.
Видните духовни личности са ни оставили много примери, свързани със спасяването от неиздължените човешки права на много от хората, вземали борч от другите. Те са ни оставили много поуки относно тази тема. Предаващият хадиси Мюнави разказва една изживяна поучителна случка във връзка със спасяването на човек, имащ дългове, така: Мухаммед бин Юсаме се беше разболял. Дошлият да го посети Зейнел Абидин се разстроил много, когато видял, че плаче от срах, че ще си отиде (ще умре) като длъжник. Веднага станал на крака и казал следното на хората там: „Ей, хора! Бъдете свидетели. Аз поемам всичките дългове, които дължи Юсаме. Изпращането на този мой брат с дългове е много тежко за мен. Бъдете осведомени за това!”
Чул тази саможертва, лежащият в леглото си Мухаммед бин Юсаме отговори със сълзи на очи: „Досега проливах сълзи от страх, че ще умра с човешки права на гърба си. Вече ще се помина от този свят, проливайки сълзи от радост, че съм се освободил от човешките права, които дължах.”
Човек не трябва да поема толкова лесно заеми за не толкова важни потребности и да се нагърбва с неизплатени човешки права. Но ако верните му приятели имат задължения по принуда, той не трябва да бъде само свидетел на това, а да им помогне сам или с помощта на други да се освободят от дълговете си. Имам Азам не е оставял без подкрепа хората длъжници около него. Старал се е да ги освободи от дълговете.
Веднъж, когато вървял по улиците на Куфе, видял, че вървящият срещу него сменил пътя си, когато го забелязал. Имам Азам Ебу Ханифе го попитал защо е променил пътя си.
Мъжът му отговорил с притеснение: „Срамувам се много, когато те видя. Срамувам се, защото съм ти длъжник и не можах да ти се отплатя!”, отговорил той.”
Без да чака, Имам Азам му отговорил така: „В този миг аз изтрих всички твои дългове към мен. Вече не се чувствай под тежестта на дълга си!”
Не трябва да оставяме имащите дългове поради важни причини да остават под товара на факта, че не са можали да ги върнат и да бъдат принудени да се крият. Не трябва да ги оставяме насаме с неизплатените човешки права. Трябва да им помогнем сами или с помощта на други да се освободят от заемите си. Да можем да кажем: „О, Аллах, помогни ни и ние да извършим саможертвата, която е извършил Имам Азам.”
Скромността
Хората с наведени към земята лица биват високо оценявани, както при Всевишния, така и сред народа. В замяна на това онези, които вирят нос и се държат високомерно, подценяват останалите и се надуват, винаги са били посрещани студено от хората и са наказвани от Всевишния.
* * *
Високомерието и надменността на човека свидетелстват за наличието на недостатъци в ума и за суровостта на духа му. Умният и духовно зрелият човек знае, че всичко, което е постигнал, е дар от Всевишния и винаги се прекланя пред Него с чувство на благодарност.
* * *
Скромността поражда в сърцето на човека чувство на удовлетвореност както от одобрението на Създателя, така и срещу обидите и униженията на хората. Да, човек, който още в началото си знае мярата и сваля на земята крилете на скромността си, значи е влязъл в най-защитената бронежилетка и е предприел най-здравата мярка за сигурност срещу всякакви унижения от страна на хората.
* * *
Скромността е белег за зрелостта и добродетелността на индивида, а горделивостта и надменността – за ниското му равнище и непълноценността му. Най-съвършени са тези, които прекарват най-много време с хората и се сприятеляват с тях. А най-несъвършени са онези нещастници с лоша слава, чиято горделивост не им позволява да стоят сред хората и да общуват с тях.
* * *
Хората, които не се оценяват в обществото, в което живеят, рано или късно се издигат и биват удостоени с почит, благодарение на скромния им характер. А онези, които се поддават на комплекс за надменност, с времето се превръщат в чужди елементи в средата, в която живеят, бидейки постоянно отхвърлени от обществото.
* * *
Издигането на човека до равнището на човечността се измерва с неговата скромност, а скромността му – с непромененото му състояние, след като е получил неща, които хората ценят, например висока длъжност, пост, богатство и знание. Не може да става дума нито за скромност, нито за издигане до човечността на човек, чието мислене и поведение се променят под въздействието на цитираните положения.
"Заман" / BgTimes.Net
22.11.2011
Дългът е индивидуално задължение до гроб, дори и отвъд него.
Ахмед Шахин
1Животът, изпълнен с лукс и разточителство, в наши дни привлича вниманието на много хора. Желаейки силно да живеят в лукс и изгоди, много от хората се стремят да не останат назад от луксозното потребление, дори и да потънат в дългове.
Ислямската култура съветва да се вземат за пример хората, които пестят и не пилеят парите си, а не тези, които живеят в лукс и прахосничество. Изобилният живот, придобит чрез заеми, не се одобрява, понеже поемането на дългове за не толкова важни потребности всъщност е поемане на човешки права, без да има сериозни причини за това. Неизплатените човешки права не се опрощават дори и при шехидите (хора, загубили живота си в името на Всевишния). Щом е така, не трябва да се изпада в дългове за неща, които не са толкова потребни. Скромният и икономичен начин на живот трябва да бъдат наши неотложни качества, които ще пазим до края на дните си.
Незаплатени човешки права
Отхвърляйки заемите за луксозни потребления, ще престанем да сме зрители на бедните ни братя, които са принудени да вземат заеми поради наложителни нужди, и ще им помогнем да се освободят от дълговете си. Напускането на този свят с дългове не е никак лек товар, в никакъв случай не е маловажно задължение, което може да се пренебрегне. Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не позволява да се кланя дженазе намаз (заупокойна молитва) на починалия с дългове. Дълговете на починалия се заплащали и Пророка го придружава в последното му пътешествие. Дълговете са вид незаплатени човешки права, неподлежащи на преоценка. Дългът е индивидуално задължение до гроб, дори и отвъд него.
Видните духовни личности са ни оставили много примери, свързани със спасяването от неиздължените човешки права на много от хората, вземали борч от другите. Те са ни оставили много поуки относно тази тема. Предаващият хадиси Мюнави разказва една изживяна поучителна случка във връзка със спасяването на човек, имащ дългове, така: Мухаммед бин Юсаме се беше разболял. Дошлият да го посети Зейнел Абидин се разстроил много, когато видял, че плаче от срах, че ще си отиде (ще умре) като длъжник. Веднага станал на крака и казал следното на хората там: „Ей, хора! Бъдете свидетели. Аз поемам всичките дългове, които дължи Юсаме. Изпращането на този мой брат с дългове е много тежко за мен. Бъдете осведомени за това!”
Чул тази саможертва, лежащият в леглото си Мухаммед бин Юсаме отговори със сълзи на очи: „Досега проливах сълзи от страх, че ще умра с човешки права на гърба си. Вече ще се помина от този свят, проливайки сълзи от радост, че съм се освободил от човешките права, които дължах.”
Човек не трябва да поема толкова лесно заеми за не толкова важни потребности и да се нагърбва с неизплатени човешки права. Но ако верните му приятели имат задължения по принуда, той не трябва да бъде само свидетел на това, а да им помогне сам или с помощта на други да се освободят от дълговете си. Имам Азам не е оставял без подкрепа хората длъжници около него. Старал се е да ги освободи от дълговете.
Веднъж, когато вървял по улиците на Куфе, видял, че вървящият срещу него сменил пътя си, когато го забелязал. Имам Азам Ебу Ханифе го попитал защо е променил пътя си.
Мъжът му отговорил с притеснение: „Срамувам се много, когато те видя. Срамувам се, защото съм ти длъжник и не можах да ти се отплатя!”, отговорил той.”
Без да чака, Имам Азам му отговорил така: „В този миг аз изтрих всички твои дългове към мен. Вече не се чувствай под тежестта на дълга си!”
Не трябва да оставяме имащите дългове поради важни причини да остават под товара на факта, че не са можали да ги върнат и да бъдат принудени да се крият. Не трябва да ги оставяме насаме с неизплатените човешки права. Трябва да им помогнем сами или с помощта на други да се освободят от заемите си. Да можем да кажем: „О, Аллах, помогни ни и ние да извършим саможертвата, която е извършил Имам Азам.”
Скромността
Хората с наведени към земята лица биват високо оценявани, както при Всевишния, така и сред народа. В замяна на това онези, които вирят нос и се държат високомерно, подценяват останалите и се надуват, винаги са били посрещани студено от хората и са наказвани от Всевишния.
* * *
Високомерието и надменността на човека свидетелстват за наличието на недостатъци в ума и за суровостта на духа му. Умният и духовно зрелият човек знае, че всичко, което е постигнал, е дар от Всевишния и винаги се прекланя пред Него с чувство на благодарност.
* * *
Скромността поражда в сърцето на човека чувство на удовлетвореност както от одобрението на Създателя, така и срещу обидите и униженията на хората. Да, човек, който още в началото си знае мярата и сваля на земята крилете на скромността си, значи е влязъл в най-защитената бронежилетка и е предприел най-здравата мярка за сигурност срещу всякакви унижения от страна на хората.
* * *
Скромността е белег за зрелостта и добродетелността на индивида, а горделивостта и надменността – за ниското му равнище и непълноценността му. Най-съвършени са тези, които прекарват най-много време с хората и се сприятеляват с тях. А най-несъвършени са онези нещастници с лоша слава, чиято горделивост не им позволява да стоят сред хората и да общуват с тях.
* * *
Хората, които не се оценяват в обществото, в което живеят, рано или късно се издигат и биват удостоени с почит, благодарение на скромния им характер. А онези, които се поддават на комплекс за надменност, с времето се превръщат в чужди елементи в средата, в която живеят, бидейки постоянно отхвърлени от обществото.
* * *
Издигането на човека до равнището на човечността се измерва с неговата скромност, а скромността му – с непромененото му състояние, след като е получил неща, които хората ценят, например висока длъжност, пост, богатство и знание. Не може да става дума нито за скромност, нито за издигане до човечността на човек, чието мислене и поведение се променят под въздействието на цитираните положения.
"Заман" / BgTimes.Net