Главният мюфтия Мустафа Хаджи е сред 500-те най-влиятелни Мюсюлмани в света
Центъра за стратегически изследвания на Кралство Йордания в Аман публикува изданието „500-те най-влиятелни мюсюлмани в света” за 2011 г. В почетния списък, който се публикява всяка година от 2009 г. и включва известни личности – политици, академици, бизнесмени, религиозни лидери, заема място и името на главния мюфтия Мустафа Хаджи. Първите три имена в класацията са на краля на Саудитска Арабия Абдуллах Ал Сауд, краля на Мароко Мухаммед ІV и министър-председателя на Република Турция Реджеп Таййип Ердоган. В първите 50 на листата заемат места и личности от региона като президента на Турция Абдуллах Гюл, генералния-секретар на Организация за ислямско сътрудничество проф. Енмеледдин Ихсаноглу, Фетуллах Гюлен, мюфтията на Босна и Херцеговина и др. Според изданието главният мюфтия Мустафа Хаджи е лидер на мюсюлманска общност в страна, където преобладават християните. Мустафа Хаджи напоследък ангажира вниманието на медиите, заради получения отказ за построяването на нова джамия в София и отнасянето му на проблема до вниманието на европейските и международните институции. Името на Главния мюфтия Хаджи беше включен и в предишните издания – през 2009 и 2010 г. Кърджаалъ хабер / Minaret Bulgaria Генералният секретар на Ислямистката партия ще сформира новия кабинет на Тунис © Снимка: ЕПА / БГНЕС Хамади Джебали Хамади Джебали, който е генерален секретар на умерената Ислямистка партия в Тунис, е бил натоварен със задачата да сформира новото правителство в страната, предаде Франс прес. Партията спечели парламентарните избори, проведени през октомври. Президентът на Република Тунис Монсеф Марзуки реши да възложи на Хамади Джебали да сформира правителство, обявиха от кабинета на президента. Монсеф Марзуки беше избран за президент от парламента във вторник и тогава положи клетва. бнр / Minaret Bulgaria Лидер на умерените ислямисти бе избран за премиер на Тунис
Тунис. Един от лидерите на умереното ислямистко движение „Ан Нахда” („Възраждане”) Хамади Джевли бе натоварен с формирането на преходно правителство в Тунис, предаде ИТАР-ТАСС. Избирането на 62-годишния Джебали за премиер е достигнато в рамките на споразумение за поделянето на държавните постове между трите водещи парламентарни партии, които формираха коалиция. Победилите на изборите ислямисти получиха право да формират преходен кабинет, Монсеф Марзуки, лидер на Републиканския конгрес получи поста на временно изпълняващ длъжността президент, а за председател на парламента бе избран Мустафа бен Дажафар от дясноцентристкия блок за труд и свобода. В рамките на 21 дни новият тунизийски премиер трябва да представи на президента новия състав на кабинета. иаф / Minaret Bulgaria Проф. Евгения Иванова*: В България няма политически ислям
12.12.2011 от: Мария Дерменджиева Проф. Евгения Иванова Нека започнем нашия разговор от мотивите ви да предприемете това цялостно изследване на нагласите на мюсюлманите в България. Мотивите ни бяха съвсем разбираеми. Нашият траен интерес към темата е основният мотив. А той се изостри напоследък от нагнетяването на страх от исляма и обвързването му с тероризма. В момента на мода по света е „призракът” на исляма. Той се оказа следващото плашило след „призраците” на комунизма и на фашизма. България не прави изключение по отношение на страховете от този призрак. И понеже се занимаваме с тази проблематика от много години, ние можем да правим сравнения, да проследим динамиката на процесите. Беше подчертано на пресконференцията ви в петък, че това е първото за последните 25 години изследване, фокусирано върху мюсюлманските общности в България. Дали обаче не е по-правилно да се каже, че изобщо е първото такова изследване? По времето на комунистическия режим едва ли са правени подобни обективни изследвания... След падането на комунизма имаше много изследвания, в част от тях и аз съм участвала, някои съм ръководила дори, но те бяха изследвания на съвкупността от български граждани. Мисля, че изследване, посветено само на мюсюлманите, е правено само по т.нар. „възродителен” процес – ясно с какви намерения. В този смисъл наистина може би е по-точно да се каже, че това е единственото такова изследване, а не първото от 25 години насам. Проектът е финансиран от Нов български университет и осъществен в сътрудничество с агенция „Алфа Рисърч”. По каква методика? Използвахме смесена методика – при количественото изследване бяха анкетирани 864 души в 40 населени места от 12 региона, тоест навсякъде, където има концентрация на български граждани, изповядващи ислям. При качественото изследване на терен нямаше как да покрием всички населени места и не това е целта. То беше направено чрез дълбочинни интервюта в седем области – Благоевград, Бургас, Кърджали, Пазарджик, Смолян, Русе и Шумен. В Родопите изследвахме и българи мюсюлмани, и турци, в останалите места – предимно турци. Като казвате българи мюсюлмани, имате предвид помаци? За мен и двете понятия са правомерни. Понятието „помаци” някъде се смята за обидно, другаде самите хора се самоопределят чрез този термин. Има ли някаква система в самоопределянето на помаците? Длъжна съм първо да кажа, че навсякъде самоопределението е страшно различно. Дори може да се тегли една черта от запад на изток в Родопите, където имената най-напред са в по-голямата си част мюсюлмански, без -ов и -ев в края на фамилните имена – това са Западните Родопи. Колкото повече се отива на изток, остават мюсюлманските имена, но с наставките -ов и –ев, още пò на изток имената вече са български. Срещат се и християнски имена – има Мария, Евгения, Стефан, Димитър и др. Съответно и идентификацията върви по същия начин от запад на изток. В Западните Родопи почти изцяло са съсредоточени хората, които се самоопределят като турци, като най-афиширани са в Якоруда и Гоцеделчевско. Те са около 5% – не от всички мюсюлмани, а само от българите мюсюлмани. Най-малко са и не са мръднали като процент от 1997 г., когато правихме едно голямо изследване – „Планината Родопи – модел за толерантност на Балканите”. Нататък доминират самоопределенията като „други”: помаци, българомохамедани (което не е правомерно от научна гледна точка, защото самият Мохамед не позволява името му да се използва като белег за обозначаване на религията – това е изкуствено изобретено понятие през 30-те години на ХХ век), само мюсюлмани, българи мюсюлмани. Те са около 70%, другите около 25% в тези райони се самоопределят като българи – предимно в Смолянско (но не Мадан, Рудозем, Девин и Доспат, а в самия Смолян, Чепеларе, Баните, Неделино) и основно в Кърджалийско (Кирково, Момчилград, Крумовград). Християните не са много, но има – дори в Кирково сега са получили терен за строеж на черква. Какви са все пак основанията са различното самоопределяне на помаците? В Западните Родопи т.нар. „възродителен” процес е бил най-активен и са дадени най-много жертви. Там има и по-висока степен на капсулираност. Някои го обясняват и с това, че селата са на труднодостъпни места. Там почти няма смесени бракове, хората са по-затворени и традицията е по-запазена. Това вероятно също има влияние, но мисля, че специално за самоопределението „турци” по-голямо значение има „възродителният” процес. Другото, което влияе пък за самоопределението „българи”, особено в Смолянско, са традициите на Дружба „Родина”. Там – обратно, процесът на избор на българска идентичност е много по-интензивен. И още нещо, в Западните и Централните Родопи българите мюсюлмани живеят с християни. В Източните Родопи, където живеят с турци, диференцирането също е логично и обяснимо: там е най-българеещото се население. Вероятно разграничаването от другите и съответно натискът от страна на другите са основните причини за разликата в идентификацията им. Докато в Западните и Централните Родопи те се диференцират от българите (бих казала от християните, защото е по-правомерно, но те твърдят, че от българите), в Източните Родопи се диференцират от турците. Не казвам, разбира се, че това изчерпва всички причини. Какви са най-интересните впечатления от дълбочинните интервюта? Когато говоря за динамика, разглеждам период от почти 15 години. Споменах вече, че през 1997 г. направихме едно много голямо изследване само за Родопите и най-вече то ни служи за база за сравнение. През тези 15 години новото е все по-отчетливото диференциране на помашкия етнос. Ако в предишното ни изследване сумираният процент на помаци, ахряни, мохамедани, мюсюлмани и пр. беше 62, сега той е около 70%. Това не е Бог знае каква промяна в количествено отношение, обаче в дълбочинните интервюта тенденцията се прояви още по-ясно. Имате предвид тенденция за формирането на помашки етнос? Отчетливо се улавя желанието им за обособяване. Ако преди 15 години предимно елитите се идентифицираха като отделни и твърдяха, че има помашки етнос, сега това започва да прониква във все по-големи кръгове от населението. Изследването ни показа, че е увеличен броят на самоопределящите се като помаци. Носителите на тази тенденция са предимно младите и проспериращите. Хора между 40- и 45-годишни с малко по-висок стандарт на живот, които очевидно искат да заявят себе си като различни от двата големи етноса в общественото пространство. Приемам тяхното желание за обособяване като една напълно закономерна реакция, защото те се чувстват еднакво маргинализирани и от българите, и от турците. Но трябва да подчертая, че те първо се самоидентифицират и после започват да търсят версии за своя произход, а не обратното, както би било логично, тоест желанието за собствена идентичност предхожда версиите откъде са дошли и какви са. Теориите са всякакви: араби, траки, Аспарухови българи, някакви тюрки, но не турци. Очевидно в момента този процес на изобретяване на произход тече динамично на терен. И ако в началото на 90-те години ходех с едни дебели османски регистри и обяснявах на националистите, че ислямизацията не е била насилствена, а постепенна и в голямата си част доброволна, сега със същите книги обяснявам на българите мюсюлмани, че изобщо е имало ислямизация, защото тя се отрича. Хипотезата за предосмански ислям, чийто носител са помаците, е изключително устойчива. Накратко, искам да кажа, че наистина като цифри динамиката не е много съществена, но в дълбочина процесът според мен се засилва и все повече се обособява. Какво още ви впечатли или изненада? Другото, което за мен беше изненадващо в количественото изследване, е масираната нагласа за оставане в България – 77% никога не са имали планове да се изселват. Очаквах този процент да е много по-малък. Може би тези, които са искали да заминат, вече са го направили. Изненада беше много ниската степен на религиозност, за разлика от масовото прилагане на ритуалните религиозни практики. Като дълбоко религиозни се определят 28,5%, едва 8,1% смятат, че има само една вярна религия, 41% изобщо не посещават джамия и 59,3% никога не се молят. Затова пък близо 90% обрязват децата си, а 96% погребват мъртвите според мюсюлманската традиция. Ниската степен на религиозност не излиза толкова през употребата на свинско месо или алкохол – на тези въпроси очаквах повече положителни отговори, но е много вероятно да има в случая някаква степен на мимикрия, тоест да не признават, че го правят. Но в дълбочинните интервюта масово излиза, че ядат свинско и пият алкохол. Подозирам, че и в отговорите на въпросите за носенето на забрадки в училище (79,6% го смятат за недопустимо) и за прекрасните отношения с християните (87,5% смятат, че добре се разбират с тях) има известна доза мимикрия, защото в дълбочинните интервюта това не излизаше в толкова висока степен. Как обяснявате, че такъв голям процент от мюсюлманите не се молят и не посещават джамия? Сякаш има опит да ни се внушава обратното... В изследването голямата част са турци, а те по принцип не са толкова религиозни. Това е традиционно и го знаем. Много по-религиозни са помаците. Затова казах на пресконференцията, че при мюсюлманите в Родопите религиозността е много по-висока, отколкото в Североизточна България, защото помаците са най-вече в южната част на страната. Нормално е, защото при тях идентификацията се основава само върху религията. Дълбочинните изследвания показаха, че степента на религиозност нараства, специално при помаците. Освен че това им е единствената идентичност, сигурно и кризата играе своята роля – като нямаш изход, отиваш в джамията. Наблюдава се и друго интересно явление – не имамите, а бизнесмените са инициатори петък да е почивен ден, например в Сърница, където дърводобивът и дървообработването като бизнес са изключително развити. Разбира се, може да имат и чисто утилитарна сметка – вместо да почиват в събота и неделя, почиват само в петък. Така в джамиите влизат много повече млади хора, както и бизнесмени, тоест работещите. Искам обаче да подчертая, че увеличаването на религиозността не означава радикализиране, изобщо не говорим за онзи „блясък” в очите, който, според колеги, е характерен за религиозните фундаменталисти, независимо коя вяра изповядват. Впрочем напълно възможно е да става дума и за показна религиозност, защото имаше хора, които казваха в интервютата, че – като иска някой да стане кмет – отива в джамията. Знае се, че старците там гласуват 100%. Процесът е сложен и отговорът не е еднозначен, но в сравнение с предишни години джамията става по-важен фактор, поне при помаците. Твърдите обаче, че изобщо не може да се говори за „радикален” ислям? Тук се налага още едно важно разграничение. Така нареченият „радикален” ислям (този термин сам по себе си е неправилен – би трябвало да казваме политически ислям или ислямизъм) в някои отношения се оказва по-либерален от „традиционния” ислям. Ще дам и пример. Петъчната молитва в джамиите, в които се провежда по стария османски традиционен начин, продължава час-час и половина. Задължителни са всички фази на молитвата, които се казват рекяти. При „радикалните” ислямисти, които наричам доктринални, петъчната молитва може да приключи след втория рекят, защото техните имами, завършили висше образование (независимо дали в арабските страни, в България или в Турция), се движат стриктно по Корана, който не предписва всички рекяти като задължителни. Имамът в Сърница например ми каза, че предпочита да задържа хората по-кратко за молитва, защото иначе няма да дойдат. Традиционните ходжи могат да бъдат различени от учените имами, наричани „радикални” ислямисти, също и по масовото извършване на различни практики, възприети през периода на османска власт, като например: даването на пари за погребения, посещение на гробове и почитане на множество мюсюлмански светци, извършване на мевлид – това е биографията на Пророка, която се изпълнява като молебен или помен, което също не е кораническа практика и учените имами я отхвърлят. Тоест има едни стари практики, наследени от времето на Османската империя, които знаещите започват да отричат, и тук е конфликтът. Да не говорим, че привържениците на тези стари практики в голямата си част са под крилото на Генджев, затова и конфликтът между двете мюфтийства играе огромна роля. Всъщност единствено от хора на Генджев чух, че има „страшно” разпространяване на уахабизъм и „радикален” ислям. Не твърдя, разбира се, че само от там идват внушенията. След като разбрах, че очевидно няма „радикален” ислям, проявих интерес да разбера произхода на тези инсинуации. Повечето от хората ми ги обясняваха с Генджев, но това ми се видя недостатъчно. Не мога да го докажа, но мисля, че те са резултат от влиянията на Запада и особено на САЩ, където след 11 септември 2001 г. чувствителността към ислямския тероризъм е особено изострена. Не бих се учудила много, ако „призракът” на исляма се окаже важен инструмент на републиканците в кампанията им срещу президента Обама на следващите избори. Когато попитах г-н Алекс Алексиев – най-яростния пропагандатор на заплахата от ислямизъм в България, къде точно в Родопите са „спящите клетки” на терористите ислямисти, той ме препрати към холандските тайни служби. Тогава си спомних, че харизматичният националист и противник на исляма Пим Фортейн беше избран на първо място в кампанията „Великите холандци”… Има и други външни влияния. Например чухме разкази на хора, които тук изобщо не са влизали в джамия, но отишли след 1989 г. да работят в чужбина, попаднали там в среда на мюсюлмани и постепенно станали религиозни. Като се върнали в България, вече били религиозни. В това няма нищо чудно, като си припомним и ролята на комунизма за пълната секуларизация и атеизирането не само на мюсюлманите, но и на всички общности. И наистина последствията от комунистическото „превъзпитание” са видни – има отчетливи поколения в джамията: или много стари хора, което е преобладаващият случай, или доста млади, включително деца. Представителите на средните поколения, възпитани през комунизма, са много малко. В заключение по тази тема мога да кажа, че е много вероятно масовата нерелигиозност, излизаща наяве от отговорите на анкетираните, да идва предимно от турците. За мен беше неочаквано ниска политическата ангажираност, за която съобщихте... Да, това също беше интересна находка в нашето изследване – разминаването между степента на гласуване на избори и фактическата политическа ангажираност. От анкетираните само 12,3% отговарят, че политиката ги ангажира активно. Въпреки това категорично доминира процентът на заявилите, че ще гласуват за ДПС. Като основен мотив (над 50%) обаче посочват, че близките и познатите им гласуват за ДПС. Впрочем с този мотив и маса българи гласуваха за ГЕРБ. Любопитно е, че едва около 17% отговарят, че споделят идеите и принципите на ДПС. В дълбочинните интервюта особено по-интелигентните ни казваха, че нито една партия извън ДПС не слага мюсюлмани на избираеми места в листите си. Това е абсолютен факт – в началото имаше такива опити в СДС, сега мисля, че ГЕРБ с по-голям успех го правят, като цяло обаче случаите са много ограничени. Важни и показателни са тези резултати от изследването ни: мюсюлманите не са много политизирани, но ги води чувството за общност и виждат единственото си политическо упование в ДПС. Потвърдиха ли се тези изводи от изследването на изборите през октомври? Ние много се старахме да не навлезем в периода на изборите, но не успяхме и последните ни две теренни проучвания бях между двата тура и след балотажа. Мога да дам един интересен пример с Кирково, където на всички местни избори водя студенти, защото там винаги има напрежение и нещо се случва. Това е един от малкото райони, където през 1999 г. проби кмет, независим от ДПС, а през 2003 г. имаше втори тур. Освен това противопоставянето е турци–помаци, а не турци (или помаци)–християни, и до тези избори можеха да се правят ясни, класически прогнози. Още повече че районът е лесен за изследване, за разлика от един град – първо са само села и второ са приблизително чисти, налице са почти лабораторни условия, знае се от всяка секция какво може да се очаква. Класическият вариант беше гласуване на турците за ДПС, на помаците доскоро за СДС, тук-там малко и за БСП, още по-малко за някои маргинални партии. На изборите през октомври ситуацията беше различна. Електоратът на СДС изчезна, тоест гласува за ГЕРБ, но се появиха и много турци, които гласуваха за ГЕРБ, защото те издигнаха турчин за кмет. Всъщност за първи път вотът между турците и помаците се разми и трябва да признаем, че ГЕРБ разбиха етническия вот в Кирково. А турците гласуваха ли според вас за Калфин? И това ни впечатли. Както казах, бяхме там между двата тура и искам да разбия легендата за гласуването под строй и за това, че ДПС е подкрепило Ивайло Калфин. Нищо такова нямаше. Щабът беше догоре пълен с плакати на Калфин и Данаилов, които просто не бяха разлепени. Присъствах на селски събрания, тъй като кметът на Кирково беше избран на първи тур и борбата беше за селските кметове. Те протичаха с агитация за съответния кандидат за селски кмет и най-накрая съвсем под сурдинка се казваше: Да гласувате за двойката „Калфин–Данаилов”. Дотолкова под сурдинка, че един от присъстващите попита: Ама каква двойка, нали за осмицата трябваше да гласуваме?! Така че те дори не агитираха, което всъщност се вижда и от резултатите. Но тук искам още веднъж да диференцирам. От това много наблюдатели побързаха да си извадят заключението, че те не се подчиняват и не гласуват под строй. Това, от една страна, може и да е така, но като се направи съпоставка между първия тур, когато се гласуваше и за местна власт, и втория тур, когато основно се гласуваше за президент, се вижда голямата разлика. Аз твърдя, че ДПС не агитираха за Калфин. Какви са им били сметките, е друг въпрос, сметки във всички случаи е имало. Според мен искат да се сдушат с Бойко Борисов, но не мога да го докажа. Другото интересно явление беше кандидатът за президент Сали Шабан – бивш независим кмет на Момчилград, който не беше подкрепен от ДПС, но в този район около Кирково и изобщо в Кърджалийско той получи много гласове. На фона на под 1% на национално ниво, в Момчилград той имаше 25% от гласовете. Да обобщите накрая кои митове, свързани с мюсюлманите в България, опроверга това изследване... Преди всичко митът за наличието на т.нар. радикален ислям, „спящи клетки” и тероризъм. Второ, за високата степен на религиозност, трето, за политическата ангажираност и за това, което малко ме съмнява, за слабата нагласа към миграция. И нещо важно пропуснах да кажа, че заради езика на омразата и проявите на нетолерантност, основно от страна на „Атака”, съществува реална опасност мюсюлманите да поставят знак на равенство между националистите и останалите българи. Такова отношение вече се усеща съвсем отчетливо в районите, където бяха акциите на ДАНС срещу „радикалния” ислям. Всички вече се поставят в един кюп със Сидеров и Каракачанов, докато дори по времето на т.нар. възродителен процес хората правеха разлика между комунистите и останалите българи... В тези райони и процесът на капсулиране в момента е най-осезаем. * Евгения Иванова е професор, доктор на науките за културата, преподава в Нов български университет. Изследователските й интереси са в областите антропология, културология, етническа политика, балканистика. Сред многобройните й публикации са монографиите „Отхвърлените „приобщени”, или Процеса, наречен „възродителен” (1912-1989)”, „Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност”, „Изобретяване на памет и забрава. „Падналото царство” и „последният владетел” в националната памет на сърби и българи, както и романът „Фото Стоянович”, получил приза „Роман на годината” за 2008 г. Интервюто взе Мария Дерменджиева гласове / BgTimes.Net Ислямизмът не ни заплашва,той е измислена опасност
Ислямизмът - евтина имитация на големия враг Ислямизмът като оправдание Ислямизмът не ни заплашва, той е измислена опасност. Днешното глобализирано общество на практика няма врагове - но още не е свикнало с тази мисъл. Това са две от предизвикателните тези на корейския философ Бюн Чул Хан (Byung-Chul Han). За идеите му пише Адам Собочински на страниците на "Ди Цайт": Авторът много аргументирано разколебава една широко разпространена увереност: че след края на Студената война ислямизмът отново е съумял да разцепи света на две половини - от едната страна отворените и демократични общества, а от другата авторитарните. Корейският философ отива и по-нататък с твърдението, че в момента западният свят няма изявени врагове. Тъкмо напротив, смята Хан, Западът страда от хроничен недостиг на врагове. Колкото до терористичните атаки, те са последните, изостанали от времето гърчове, които почти с нищо не затрудняват победоносния ход на глобализацията. Най-големият ни враг днес са собствените ни нерви Преди 1989 светът живееше в колективна страхова невроза Според Хан през 1989 година настъпва епохалният ментален обрат. Преди това светът живее в колективна страхова невроза. Имунната система на обществото непрекъснато е атакувана от какви ли не опасности. Едни се страхуват, че евреите подмолно завладяват здравото народно тяло. Други, на Запад, се боят от червения вирус, докато на Изток ги е страх от капиталистическия. Трети се боят от СПИН, четвърти пък - от всичко чуждо, което може да проникне в общностния организъм и да изпие съпротивителните му сили. Казано в обобщение, светът се страхува от имунологично Чуждото. Днес вече никой не се бои от инфекции. Плашат ни нервните болести, мрем от инфаркти. Оплакваме се от депресии, от липса на концентрация и хиперактивност, от синдрома на професионалното изчерпване. Както забелзявате, това е почти пълният списък на модерните болести. Според Хан, нашият ХХІ-ви век от патологична гледна точка е не имунологичен, а невронален. Ние рухваме под бремето на прекалената позитивност. Обществото на успеха създаде индивиди, които си вършат работата без никакви надзиратели и дори с небивала ангажираност и с отлично настроение. Те не търсят причините и вините у някакви врагове, търсят ги у себе си. Върху главите им все по-рядко се сипе критика, вече и малките деца дори знаят, че хората се мотивират най-добре чрез хубаво настроение, а не чрез натиск, камшик и изблици на ярост. Други времена, други врагове Опасността идва не отвън, а отвътре Днес ги няма едновремешните ни врагове: шефът, Шпрингеровата преса, Съветският съюз. Мигрантите също не са ни врагове. Най-големият ни враг днес са собствените ни нерви, които често капитулират под бремето на прекомерната позитивност, многобройните вълнуващи неща и непрекъснатата принуда да вършим по няколко работи едновременно. Живеем в епоха, която не прави разграничение между „вън” и „вътре”, между приятел и враг, между свое и чуждо. Всички прогнози, които се опират върху тези вече невалидни опозиции, очевидно се разминават с неврологичното състояние на днешните общества. Те са като фойерверк, който приключва старото столетие - но не той дава старт на новото. В крайна сметка в момента се осъществява едно очакване, което се надигна непосредствено след падането на Берлинската стена: вече няма радикални идеологии, които се сблъскват помежду си и всяка се опитва да зарази другата. Днес враждата към чуждото е отживелица, тя не пасва към суперновия капитализъм, който залага на универсалните процеси на размяна. Всички са еднакви. А когато еднаквостта е толкова голяма, тогава не са образуват и антитела. Опасността е друга: умора, изтощение, задушаване. Тялото вече не се бори срещу извънсистемните опасности - за него най-страшни са вътрешносистемните заплахи. А когато вече "не можем да можем"? Ние всички сме неудачници? Обществото на успеха, пише Хан, все повече се отърсва от негативността и се превръща в нещо като голям Фитнес-център. Днес неговите структури се определят на от глагола „трябва”, а от глагола „мога”. Според големия френски философ Мишел Фуко, ХХ-ти век се опираше върху дисциплината, упражняваше контрол и поставяше в изолация лудите и престъпниците. Докато нашето общество произвежда не луди и престъпници, а депресивни и неудачници. Ние всички сме депресивни и неудачници, когато се чувстваме претоварени и когато вече „не можем да можем”. Човек чете и се чуди: нима ислямизмът наистина не ни заплашва? Според Хан тази опасност е силно преувеличена. Той твърди, че ислямизмът е евтина имитация, че е просто заместител на истинските врагове. Може би още не сме свикнали да мислим света другояче, освен в категориите „приятел-враг”. И все още уморено размахваме ръце, за да цапардосаме предполагаемия враг, ала не уцелваме никого другиго, освен самите себе си.Info Радио "Дойче веле" / Minaret Bulgaria ЧЕСТВАНЕ НА ДЕНЯ НА АШУРА В МАКЕДОНИЯ...
В столицата на Македония Скопие, с инициативата на кметството на град Бурса бе организиран Ден на Ашурата.... Изпратена 10.12.2011 11:04:36 UTC Обновена 10.12.2011 11:04:36 UTC В столицата на Македония Скопие, с инициативата на кметството на град Бурса бе организиран Ден на Ашурата. На събралите се пред джамията Мурат Паша бе раздадено ашуре по повод религиозния празник Ден на Ашурата. РГТ / Minaret Bulgaria ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИСЛЯМСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО УЧРЕДЯВА КОМИСИЯ ПО ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА
Целта е наблюдение и констатиране на нарушенията на човешките права в страните- членки Изпратена 09.12.2011 10:39:15 UTC Обновена 09.12.2011 10:39:15 UTC Организацията за ислямско сътрудничество учредява комисия по човешките права в структурата си с цел наблюдение и констатиране на нарушенията на човешките права в страните членки ,както и намиране на съответните разрешения. На заседание в седалището на Организацията за ислямско сътрудничество в Джиде генералният секретар Екмелетин Ихсаноуглу апелира всички страни- членки за активен принос за да се придаде полагащата се функционалонст и уважение на комисията. Ихсаноглу каза,че това е повратен момент за организацията пояснявайки необходимостта от повишаване на потенциала и и създаването на условия в областта на човешките права в страните членки. Радио "Гласът на Турция" / Minaret Bulgaria В България категорично не се наблюдава радикален ислям
Съвместно изследване на Нов български университет (НБУ) и агенция "Алфа Рисърч" ЦЕРЕМОНИИТЕ ШЕБИ АРУС ПРОДЪЛЖАВАТ
Световно известния турско-ислямски поет, философ и мистик Мевляна Джеляледдини Руми се възпоменава с различни церемонии в 738мата годишнина от смъртта си. Изпратена 08.12.2011 15:20:29 UTC Обновена 08.12.2011 15:20:29 UTC Церемониите Шеби Арус продължават. Световно известния турско-ислямски поет, философ и мистик Мевляна Джеляледдини Руми се възпоменава с различни церемонии в 738мата годишнина от смъртта си. Мевляна окачествява деня на смъртта като ден на единение с Всевишния. Церемониите по повод годишнината от смъртта на Мевляна бяха започнати с парад на обичта и толерантността. След парада бе изнесено представление на танца сема. В рамките на мероприятията бяха открити изложби на калиграфското и керамичното изкуство и изнесени концерти на мистична музика и на танце сема. Церемониите Шеби Арус ще продължат до 17ти декември. РГТ / Minaret Bulgaria Мухаррем – месецът на берекета, почитта, уважението и благосклoнността
05.12.2011 Преди малко повече от седмица встъпихме в първия ден от месец Мухаррем, началото на новата година по ислямското летоброене. Този месец заема специално място сред останалите, защото в него е заложен Денят Ашуре. В Епохата на щастието един от сподвижниците на Пророка Мухаммед дошъл при него и го попитал: „След Свещения месец Рамазан, кога ми препоръчвате да говея?”. „Говей в месец Мухаррем, защото той е месецът на Всевишния. Силно се надявам, че говеенето в 10-ия ден от този свят месец ще бъде повод Всевишният да опрости всичките ни грехове, допуснати в предходната година”, отговорил Пророкът. На 5 декември е 10-ия ден от месец Мухаррем на новата 1433 по Хиджра и Денят Ашуре. Първият ден по този календар е възвратна точка за ислямската история. Тогава Пророкът Мухамед се преселва от Мека в Медина. По времето на халифа Юмер тази дата официално се приема като първия ден от ислямския календар и начало на новата година. Както месецът, така и денят Ашуре се считат за по-благодатни измежду другите. Значението на този ден се обосновава със споменаването му в Свещения Коран от Всевишния. Във втори стих от сура „Зората” се казва: „Кълна се в зората и в десетте нощи…” По този начин Създателят, кълнейки се в нощта, посочва благодатта, заложена в тях. Месец Мухаррем и Денят Ашуре се почитат като свещени и от християни, и юдеи. След преселението на Пророка Мухаммед в Медина той научил, че и евреите, живеещи там, постят на този ден. „Днес е денят, когато Всевишният избави Муса (Мойсей), мир нему, от неговите врагове и удави фараона. В знак на благодарност пророкът Мойсей е говял в този ден”, му съобщили мединските евреи. В отговор на това Мухаммед казал: „Ние сме много по-достойни от вас да поддържаме традицията на пророка Моисей.” В този ден Пророкът говял и повелил да се говее, но след една година била низпослана заповедта за рамазанския пост и той обявил мухарремския пост за пожелателен. В тази връзка той заявил, че всеки, който говее в последния ден от месец Зилхидже и първия ден от месец Мухарем, е спечелил благодат, сякаш е говял цяла година. Ден година храни, но с благодат „След говеенето през месец Рамазан, най-благодетелно е говеенето през месец Мухаррем”, казва Пророкът Мухаммед, мир нему, и по този начин изразява важността на тези дни. В тълкуването на тези слова известният ислямски учен Газали казва: „Месец Мухаррем е началото на годината по Хиджра. Колко хубаво е този ден да се подкрепи със силната основа на говеенето. Надеждата за продължение на берекета се увеличава повече.” Препоръчва се в говеене да бъдат прекарани 9-ият, 10-ият и 11-ият ден от този месец. През тези дни освен говеенето се насърчават и добрите дела като даването на милостиня, добруване и др. Всеки през този дни трябва да удостои с внимание, уважение и пълна трапеза своите близки, роднини, приятели и съседи. Несъмнено тези добрини ще бъдат възнаградени прещедро. Пророкът силно препоръчва в деня Ашуре домакинът да бъде по-благосклонен към членовете на семейството от останалите дни, разбира се, без да натоварва излишно семейния бюджет. Пророкът на исляма казва още: „Който бъде благодетелен към семейството си в Деня Ашуре, Всевишният го награждава с целогодишен берекет и благодат.” 10 награди на 10 пророка в Деня Ашуре Думата „ашуре” идва от арабски език и означава “десетия ден”. Всевишния на този ден е въздал по една благодат на 10 Свои пророка: за Муса (Мойсей), мир нему, Всевишния разцепил морето, където се удавили фараонът и войската му; корабът на Нух (Ной), мир нему, е акостирал на върха на планината Джуди; Юнус (Йона), мир нему, се спасил от корема на кита в този ден; по време на Ашуре Всевишният приел разкаянието на Адем (Адам), мир нему; пророкът Иса (Иисус), мир нему, е роден на този ден и в него се е възнесъл на небето; Юсуф (Йосиф), мир нему, се е спасил от кладенеца, в който са го хвърлили братята му, в Деня Ашуре; прието е разкаянието на Дауд (Давид), мир нему; ражда се синът на Ибрахим (Авраам), мир нему – Исмаил, мир нему; скърбейки за Юсуф, мир нему, баща му Якуб (Яков), мир нему, ослепява; пророкът Айюб (Йов), мир нему, оздравява от коварна болест в този благословен ден. Чества ли се нова година по Хиджра? Теологът проф. д-р Орхан Чекер казва, че в исляма са определени свещените дни. Честването на празник като нова година не се среща нито в Корана, нито в традицията на Пророка Мухаммед, защото тази дата не е обявена като начало на нова година по време на Пророка. За Всевишния няма време, което да е по-ценно от друго. Мюсюлманинът винаги трябва да бъде в състояние на самоконтрол и оценка. Всяка година Свещеният месец Рамазан настъпва с 11 дни по-рано, или за 36 години той преминава през всичките месеци на годината, т.е. всеки ден от годината може да изживеем като свещен. Разбира се, в поздрав от рода на „Честита нова година!” няма нищо лошо. Фатма Туран "Заман" / Minaret Bulgaria |
Проверката на комисията установи принадлежност към бившите служби и на двамата ръководители на мюсюлманското вероизповедание у нас, които в продължение на години водиха съдебни битки един срещу и си разменяха обвинения – Мустафа Алиш Хаджи и Недим Генджев.
Проверката на комисията установи принадлежност към бившите служби и Мустафа Алиш Хаджи и Недим Генджев. Недим Генджев е бил щатен и нещатен служител на Държавна сигурност. Мустафа Алиш Хаджи е бил агент с псевдоним Андрей, вербуван през ноември 1989 година. Комисията установи принадлежност към службите на още петима души от Висшия мюсюлмански съвет – Искрен Добруджалиев, Насуф Насуф, Осман Исмаилов, Ридван Кадьов, Шефкет Хаджи. >>> В България категорично не се наблюдава радикален ислям !
Съвместно изследване на Нов български университет (НБУ) и агенция "Алфа Рисърч" Декември 2011 г. Четете тук:
Ислямизмът не ни заплашва,той е измислена опасност Ислямизмът - евтина имитация на големия враг_
Muezzin, the Holy Mosque of Makkah ... azan
AuthorMinaret Bulgaria Archives
May 2012
Categories
All
|